Събирането на течност между обвивките на единия или двата тестиса е наричано в медицината хидроцеле. Общите симптоми на това състояние са неприятна тежест в слабините, както и напипването на меко образувание в скротума. Оплакванията зачестяват при повишена физическа активност.
Обикновено при напипване това образувание не боли – като цяло рядко се появява болка при развитие на хидроцеле. Ако не се лекува, заболяването може да се развие и хидроцелето да придобие големи размери.
Според много специалисти, хидроцеле не води само по себе си до увреждане на качествата на сперматозоидите. Въпреки това, лекарите предупреждават, че това състояние не може да премине самостоятелно, без лекарска намеса. Изследванията, които се правят, за да се установи какво е заболяването на пациента, не причиняват болка.
При преглед урологът извършва т.нар. палпация или напипване на проблемната област. Понякога, за да бъде диагностицирано заболяването, се налагат допълнителни изследвания.
Първото, което се предприемам е наблюдение на подутината, в случай, че хидроцелето е малко и пациентът не желае оперативна намеса. Най-лесният начин, за да бъде премахната течността, е да се направи пункция, която се извършва с игла и спринцовка. Този метод, обаче, не е особено препоръчван, защото чрез него се маха следствието, а не причината.
Съществува и оперативно лечение на хидроцелето, което е и най-сигурният начин, че проблемът ще бъде трайно отстранен. Прави се разрез на скротума, за да се достигне до тестиса – отварят се обвивките и течността се изтегля. Оперативният метод в най-общ план позволява два различни подхода – да се изрежат обвивките на тестиса (операция на Бергман) или да се обърнат и зашият (операция на Винкелман).
И при двата варианта се наблюдава излекуване на заболяването. Операцията се прави с упойка, която се слага в гърба на пациента – т.нар. спинална анестезия. След операцията се препоръчва пациентите да не вдигат тежко поне месец.
