Всеки човек е различен. Тялото на някои от нас се бори по-трудно с външни наранявания от това на други. Раните по него зарастват в зависимост от произхода си. Ако не заздравеят от 4 до 6 седмици след появата си, те се наричат трудно заздравяващи рани.
Трудно заздравяващите рани се лекуват трудно. При това състояние етапите за възстановяване протичат бавно и се третират по специален начин.
Човешкият организъм по правило има вродена способност да лекува раните си. Има обаче такива, които не се лекуват лесно. Причина за това може да е както тежестта на самите рани, така и влошеното състояние на индивида.
Сред най-честите причини за трудно зарастващи рани могат да се споменат протеиновият дефицит, захарният диабет, раковите образувания и хиперфункцията на надбъбречната жлеза, недохранване, СПИН, дефицит на витамини и микроелементи и др. Тези състояния намаляват функциите на имунната система, като по този начин не предоставят нужното на раните да заздравеят бързо.
Трудно заздравяващите рани не се наблюдават често. Когато ги има обаче, състоянието представлява сериозен терапевтичен проблем.
Трудно зарастващите рани обикновено се локализират по долните крайници. Причина за появата им в повечето случаи са смущения в оросяването. Най-честите заболявания, които ги причиняват, са болестта на Бюргер, залежаването, диабетът и разширените вени.
Първата стъпка при лекуване на трудно заздравяващи рани е обработката с риванол. Не се използва кислородна вода, тъй като тя изсушава тъканите. При наличие на бактериална инфекция се използва йодосепт или друго дезинфекциращо средство. То се прилага за кратко, тъй като може да доведе до изгаряне на тъканите.
Раните се третират с мехлеми, които потискат болката и имат антибактериални свойства. В тях трябва да има хлорнитромици, анестезин, витамини А и D, както и перувиански балсам. Нанасят се веднъж дневно, върху добре почистена рана.
По-големите рани се превързват. Здравото място около тях обтрива с камфоров спирт. При по-тежките случаи се нага и вътрешно лечение с медикаменти.
