Без съмнение, стигне ли се до пълна упойка, нещата са сериозни. Няма да се лъжем, процедурата крие много рискове, но също така е наложителна. Тя е необходимост при много терапии и е смятана за едно от най-големите постижения на медицината.
Предназначението на пълната упойка е да защити организма от травми, които могат да се получат по време на операция. Въпреки това почти всеки е чувал истории, при които процедурата се е объркала и това е довело до тежки и дори фатални последици.
Без повече да се плашим, нека погледнем нещата директно. Съществуват няколко вида упойка. Сред тях са седация, вътревенозна наркоза, ендотрахеална наркоза, инхалационна. Всъщност в повечето от тези случаи става дума за видове обща анестезия.
Това е, когато съзнанието на пациента е напълно изключено. Той не чувства болка, няма спомен за оперативната интервенция и мускулите на цялото тяло са отпуснати и отслабени. Състоянието наподобява дълбок сън, но постигнат с помощта на специални медикаменти.
Основният риск, който крие пълната упойка, е неправилното преценяване на количеството медикаменти, които приспиват пациента. Това може да доведе до увреждане на главния мозък и болният въобще да не се събуди. Не трябва обаче това да ви паникьосва. Такива случаи са изключително редки и се случват веднъж на 100 000 операции.
Завишен риск от такова усложнение има при пациенти в напреднала възраст или такива с хронични заболявания на сърцето или белите дробове. Особено висок е рискът при пациенти, преживели инсулт, а също и при операции на главния мозък, шията, сънни артерии или сърце.
Другата опасност, която крият упойките, е времето, в което пациентът ще бъде в безсъзнание. Различни изследвания показват, че оптималното време, в което човек трябва да е под наркоза, не трябва да превишава час и половина. Анестезиолозите са наясно с това, но понякога сложността на операцията принуждава лекарите да поемат риска да държат пациента за по-дълго време в безсъзнание.
По време на упойката сърцето, мозъкът и белите дробове работят на по-бавни обороти и са възможни усложнения, които в изключително редки ситуации могат да останат трайни. Възможните проблеми след излизане от пълна упойка могат да са гадене, виене на свят, трудности при говорене, временна загуба на паметта.
Въпреки всичко казано по-горе не трябва да мислите за пълните упойки като за нещо застрашаващо живота ви. Знайте, че това е добре разработена медицинска процедура, а лекуващият ви анестезиолог ще вземе предвид всички фактори, които могат да доведат до усложнения, и ще ви лекува по най-добрия начин.
