Ракът на устата, познат още като рак на устната кухина, представлява злокачествено заболяване, което може да възникне във всяка част на устата – повърхността на устните, езика, венците, небцето, сливиците и дори слюнчените жлези. Злокачественият процес е вид рак на главата и шията и поради тази причина много често се лекува подобно на другите ракови болести, засягащи шията и главата.
Ракът на устата се появява предимно след 40-годишна възраст, като при мъжете рискът е два пъти по-голям, отколкото при жените.
Причини за рак на устата
Ракът на устата, подобно на другите видове рак, възниква като мутация в гените, караща клетките да започнат да нарастват и да се делят неконтролируемо. Когато ракът на устата не се хване навреме, той се разпространява и в други части на устата, а след това засяга и части от шията и главата. В крайния стадий ракът се разпростира и в тялото.
Ракът на устата е плоскоклетъчен карцином (развива се в сквамозните клетки). Причината за генната мутация, причиняваща този вид рак, не е известна, но има доказателства, че съществуват рискови фактори, увеличаващи вероятността за развитие на рак на устата.
Най-сериозните рискови фактори за възникване на рак на устата са тютютонопушенето и злоупотребата с алкохол. Смята се, че пушачите са три пъти по-застрашени от рак на устата, в сравнение с непушачите. Хората, които пушат и пият редовно, увеличават риска с до 30 пъти в сравнение с други хора, които нямат тези пороци.
Другите рискови фактори включват:
Системно излагане на вредното въздействие на опасни химични вещества като формалдехид, сярна киселина, азбест и др.;
Инфекция с човешки папиломен вирус;
Предишно подлагане на лъчетерапия поради заболяване на главата или шията;
Редовна консумация на пържени и мазни храни, пушени меса, червени меса;
Заболяване от гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) – това е проблем на храносмилателната система, при който киселините от стомаха се връщат обратно към хранопровода, причиняващи дразнене;
Редовното излагане на устните към вредни ултравиолетови лъчения (солариум и слънце).
Симптоми при рак на устата
В ранните етапи на болестта много често няма никакви признаци и симптоми, които да загатнат за сериозното състояние. В ранната фаза ракът на устата може да бъде открит само при профилактичен преглед при стоматолог или специалист оториноларинголог. Пушачите и хората, които консумират често алкохол, трябва да бъдат внимателни и редовно да ходят на профилактични прегледи.
Предупредителни сигнали, че нещо не е наред, могат да са най-банални изяви като болки в езика, болка в областта на шията, усещане за чуждо тяло в гърлото, болки в скованост в челюстта.
Други симптоми на рака на устата са дрезгавина в гласа, разхлабване на зъбите без да има видима причина, болка при преглъщане, подуване на устата, продължаващо повече от три седмици, бучка или удебеляване на кожата или устната лигавица.
Афти и язви, които не зарастват и не се поддават на лечение са важен предупреден знак за нередност. Ракът понякога се изявява и с петна по езика или устната кухина, които са бели или червени.
При наличието на един или няколко от гореизброените симптоми трябва да се потърси лекарска помощ. Все пак трябва да се има предвид, че те не винаги означават рак, но само специалист може да установи проблема. Не се колебайте да се свържете с лекар, защото ракът на устата е изключително коварно заболяване, често завърващо с фатален край.
Диагностициране на рак на устата
За да се постави диагнозата рак на устата е необходимо първо да се направи биопсия, която представлява вземане на проба от засегнатата тъкан посредством специална четка. Друг диагностичен подход е ендоскопията – с нея се оглежда болестният процес и докъде е стигнал. Лекарят може да назначи и образни диагностични изследвания – магнитно-резонансна томография и компютърна томография.
При откриването на раково заболяване е необходимо да се направи стадиране, което при рак на устата изглежда по следния начин:
1 стадий: Туморът е с големина 2.5 см и не е достигнал до най-близките лимфни възли;
2 стадий: Размерът на тумора е между 2.5 и 5 см и все още не е засегнал близките лимфни възли;
3 стадий: За определянето на този стадий е необходимо ракът да обхванал един лимфен възел или туморът да е над 5 см, но все ще да не се е разпространил другаде;
4 стадий: Ракът е засегнал други тъкани около устата, устните, засегнал е лимфни възли или се е разпространил и до други части на тялото.
Лечение на рак на устата
Лечението на рак на устата е сложен процес, който зависи от стадия на заболяването, местоположението на тумора и от общото здравословно състояние, в което се намира пациентът. Възможно е да се назначи комбинирано лечение. Основните начини, с които се лекува този вод рак са хирургическа интервенция, лъчелечение и химиотерапия.
Хирургичната интервенция е операция за отстраняването на тумора, като се премахва и здравата тъкан, която го обгражда. Когато туморът е много голям и е засегнал и други части на устната кухина, се налага остранява на част от езика или дори част от челюстта.
Когато ракът се е разпространил и е обхванал лимфните възли в гърлото, те се остраняват оперативно, като се премахва и свързаната с тях тъкан. Ако хирургичната интервенция променя външния вид на човека или засяга възможността му да се храни или да говори (или и двете функции), може да се прибегне и до операция с цел реконструиране. Тя включва трансплантиране на кожа, мускули, кости или други части от тялото.
Ракът на устната кухина е чувствителен към лъчетерапия. Целта на този тип лечение е да се увреди ДНК-то на туморните клетки, защото по този начин ще се увреди и спобособността им да се възпроизвеждат. Лекарствата, използвани при химиотерапията имат същото действие – увреждат и унищожават раковите клетки.
Комбинация от двата лечебни метода пък предотвратява повторната поява на тумора. Разбира се, и при двата вида лечение, има странични ефекти, защото се засягат и здрави тъкани.
Ракът на устата е изключително опасно заболяване. Човек, диагностициран с този вид рак, в първи стадий, има около 80% шанс да преживее първите 5 години. При рак на устата, диагностициран в 4 стадий, вероятността за оцеляване повече от 5 години пада до 38%.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
