Скарлатина

Rosi StoyanovaRosi Stoyanova
Администратор
3925456
Скарлатина

Скарлатината представлява вид шарка, засягаща малки деца между 1 и 10-годишна възраст. Скарлатината е инфекциозно заболяване, причинено от хемолитични стрептококи, отделящи токсини в кръвта. Именно отделените токсини причиняват скарлатината.

Заболяването се разпространява по въздушно-капков път от болен към здрав човек, най-често при разговор, кашляне или кихане.

Вирусът на скарлатината може да попадне в тялото и чрез различни предмети като съдове, неизмити продукти, играчки, както и от недобре измити ръце. Заразяването може да стане и от преносител на стрептокока, който въобще не подозира, че е болен.

Причини за скарлатина

Скарлатината е вид инфекциозно заболяване, причинено от специфичната бактерия бета-хемолитичен стрептокок от група А. Както стана ясно в горните редове заразяването става или по-въздушно–капков път, или след контакт със заразени предмети.

Симптоми при скарлатина

Инкубационният период на скарлатината е между 1 и 12 дни, но в голяма част от случаите е не повече от 2-3 дни. Характерно за скарлатината, че не е така заразна, като някои други видове шарка. Заразяват се с вируса около 30-40 процента от контактните хора, а 10 процента са здравите заразоносители.

Този вид шарка има остро начало със зачервяване на гърлото, вдигане на висока температура, появяване на ангина с гнойни налепи по сливиците. Едва след изявата на тези симптоми се появява и типичният за скарлатината дребен обрив, който е реакцията на имунната система към стрептококите. Обривът причинява големи зачервени участъци върху кожата, които много наподобяват слънчево изгаряне.

Скарлатина

Друг изключително характерен симптом при скарлатината е обривът по лицето, който образува познатия в медицината триъгълник на Филатов. Най-силен е кожният обрив по гънките (лакти, слабини, сгъвки на колена, мишници).

Друга особеност на шарката е, че обривът се появява и в устната кухина. Цветът на езика се променя и под въздействието на токсините получава наситено червен цвят с видими върхове – това е т.нар. малинов език.

Диагностициране на скарлатина

Поставянето на диагноза скарлатина се извършва на база оплакванията, които има пациентът, извършване на физикален преглед. Много е важно лекарят да научи, ако в последните дни пациентът е имал контакт с болен от скарлатина. Възможно е лекарят да вземе секрет от гърлото, който да се подложи на микробиологично изследване.

Лечение на скарлатина

Лечението на скарлатина продължава до 10 дни. Назначават се антибиотици, витамини и различни противоалергични средства. За най-успешен в лечението на скарлатината се смята пеницилинът и препаратите с него. Ако болният е алергичен към пеницилин се назначава еритромицин, а когато лекарствата не нямат ефект се използват цефалоспорини.

Храната на болния трябва да е кашеста или течна, хубаво е да се избягва белтъчната храна.

Усложнения при скарлатина

Усложненията при скарлатината са две големи групи – ранни усложнения и късни усложнения. Ранните усложнения се изразяват в разппространяване на инфекцията към околните органи и тъкани – получават се абсцеси, възпалява се средното ухо и др. При по-тежко боледуване инфекцията може да достигне и до по-далечни органи, предизвиквайки гнойни възпаления.

Скарлатина

Действието на токсина на шарката може да причини нарушение на функциите на засегнатите органи през втората седмица. Така детето получава оплаквания като задух, болки в гърдите. Това е много сериозно усложнение, изискващо спешна консултация с лекар.

При тежките форми на скарлатина може да се засегнат кръвоносните съдове, което да причини сериозни вътрешни кръвоизливи, от които най-опасни са мозъчните кръвоизливи.

Късните усложнения са тежки. Изразяват се в гломерулонефрит, ревматично увреждане на сърцето (необратимо увреждане, лекуващо се чрез операция), ревматизъм на ставите. Сериозно усложнение е и хореята на Сидехам – мозъчно поражение, развиващо се няколко седмици след преминаването на скарлатината. Изявява се в неконтролирано движение на крайниците, нарушени са речта и походката. Това са последици, които могат да останат за цял живот.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest