Лимфангиом

Лимфангиом

Лимфангиомът е доброкачествено образувание, което има мезенхимен произход. Образува се в резултат на вродена малформация на лимфните възли е възможно да се развие във всяка една възраст, но най-често се открива при децата. Лимфангиомът може да се развие навсякъде по тялото, където има лимфните възли.

Лимфангиомът може да се формира от всеки един първичен лимфен сак, който в момента на образуването на тъканите и органите на тялото не е успял да направи контакт с останалата част на самата лимфна система.

В голяма част от случаите лимфангиомите не увеличават своя обем или ако нарастват, то е съвсем минимално. В общия случай не се наблюдава метастазиране и образуванията се поддават на лечението. Именно поради тази причина лимфангиомите не се водят животозастраващи образувания.

Видове лимфангиом

Капилярен лимфангиом – отстрани изглежда като подутина, като той е доста по-голям от останалите видове на образуванието. С нарастването на тумора кожата, която го покрива, започва да става все по-тънка и дори получава синкав цвят.

При напипване не причинява болка или дискомфорт. Ако капилярният се развие в областта на езика, той се изявява като мехурче, което е пълно с воднисто съдържимо.

Кавернозни лимфангиоми – те съдържат разширени лимфни възли, като тази форма на лимфангиомите обикновено навлизат и в околните тъкани.

Кистозни хигроми – това са по-големи лимфангиоми, които са съставени от видими кисти. От своя страна кистите са пълни със сламеножълта течност, пълна с протеини.

Според класификацията се разпознава и четвърти вид – хемангиолимфангиом. Характерно за тях е, че в състава им има не само лимфни съдове, но и кръвоносни такива.

В зависимост от размера на кистите на лимфангиомите, те се разделят на микрокистозни, макрокистозни и смесени.

Микрокистозните са изградени от кисти, всяка от които е с по-малка големина от 2 кубични см; макрокистозните са с кисти, по големи от 2 кубични см; смесените са изградени както от микрокисти, така и от макрокисти.

Лимфангиом

Симптоми при лимфангиом

При появата на лимфангиом първоначално не се забелязват особени оплаквания. С течението на времето обаче започват и да се забелязват и някои промени в тялото.

Обичайният цвят на кожата на болния се променя, а постепенно се променя и външният му вид. Започва да се усеща болка и раздутост в областта, където се намира лимфангиомът.

Диагностициране на лимфангиом

При възникването на здравословни неразположения трябва да се потърси лекар. След като специалистът се запознае с оплакванията на пациента и тяхната давност, извършва палпация на засегнатото място.

Назначават се и допълнителни тестове, като според лекарите биопсията и хистологичното изследване са с най-висока диагностична стойност. Ако туморът се локализира в органите, трябва да се направи изследване с ядрено-магнитен резонанс. Възможно е да се направи и компютърна томография.

Провеждат се и някои имунологични тестове. Необходимо е болният да проведе консултация с наистина компетентен лекар, тъй като съществува възможност по-неопитните медици да объркат състоянието с херпес зостер, херпес симплекс, малигнен меланом и други състояния.

Лечение на лимфангиом

След като се постави диагнозата лимфангиом, се започва лечение на състоянието. Лекарят назначава лечебен курс, който зависи най-вече от разположението, характера и големината на доброкачественото новообразувание.

Много често лекарите залагат на оперативното премахване на лимфангиомите. При единични тумори се прави едноетапно изкореняване, а при дифузни се налага комбинация от многоетапни хирургически намеси и същевременно назначаване на консервативно лечение.

В случай, че лимфангиомът се е внедрил в кожата, може да се предпочетат методи като криотерапия или лазер с въглероден диоксид. Очаква се тепърва да се появяват нови методи за премахване на образуванието.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Рейтинг

5
Общо 1 гласували
5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари