Синдромът на Рейно е рядко заболяване, засягащо сърдечно-съдовата система. Синдромът на Рейно поражда усещане за студ и дори вцепененост в определени части на тялото в отговор на преживян емоционален стрес или твърде ниски температури. Синдромът на Рейно причинява т.нар. вазопластично разстройство - получените спазми в кръвоносните съдове могат да причинят стеснение (вазоконстрикция).
Заболяването поразява най-вече пръстите на краката и ръцете, ушите и върха на носа. Най-често обаче са засегнати пръстите на ръцете. Проблемът се дължи на кръвоносните съдове, снадбдяващи кожата, защото те се стесняват и така се ограничава циркулацията на кръв към засегнатите места. Тези райони са студени и бледи, а щом се затоплят, болката започва да отминава.
Синдромът на Рейно се наблюдава предимно при млади жени. Предразполагащи са неговата поява са продължителното излагане на лоши климатични условия, нервно-психическо напрежение, физическо напрежение, проблеми в обмяната на веществата, менопауза.
Интересен факт е, че при синдрома на Рейно съществува напълно отделно състояния, възникващо на фона на други заболявания. Това състояние е познато като склеродермия.
Болестта на Рейно протича в две основни форми - първична и вторична. Не са уточнени все още причините за първичната форма на заболяването, но се твърди, че е възможно да е провокирана от хормонални и неврогенни фактори. Вторичната форма на Рейно е причинена от колагенози, хронични натравяния с опасни вещества и някои лекарства, хронични травми, някои видове артериални заболявания, мозъчни тумори.
Симптоми при синдром на Рейно
Заболяването протича в няколко основни стадия, при които се проявяват различни симптоми. В първия стадий болният човек започва да усеща мравучкане, изтръпване и студенина в пръстите.
Засегнатите пръсти са студени и бледи, наблюдава се намалена чувствителност при допир, усеща се болка. В началото са засегнати симетрично пръстите от двете ръце - например палец на лявата ръка с палеца на дясната ръка.
Пристъпите на заболяването обикновено са краткотрайни и траят едва няколко минути. С напредването на болестта обаче, те стават все по-продължителни и дори могат да траят часове наред. Интересно е да се отбележи, че палците на краката почти никога не са засегнати.
По време на втория етап на синдрома на Рейно започват да се наблюдават и някои атрофични изменения по кожата и ноктите. Усещанията за болка стават все по-продължителни и често появяващи се.
През третия етап на болестта вече кръвооросяването на пръстите е твърде оскъдно, а ноктите и кожата са силно атрофирали. Ако болният се нарани случайно, раните му не могат да зарастнат. Пръстите му са напълно студени и безчувствени, а на външен вид изглеждат така, сякаш са били мумифицирани.
Синдромът на Рейно е заболяване, което може да се развива години наред. Понякога между първия и втория стадий на болестта минават десетки години.
Диагностициране на синдром на Рейно
Още след първите появи на синдрома, е необходио да се посети лекар и да се направят някои изследвания, чиято цел е да установят каква е формата на болестта - първична или вторична. За да се установи формата на синдрома на Рейно, лекарят прави специфичен тест, който се нарича капиляроскопия.
По време на капиляроскопията лекарят изследва кожата в основата на ноктите и то под микроскоп. Капилярите, намиращи се в близост, са твърде уголемени или деформирани, което може да даде информация за вида на основното заболяване.
Въпреки това, не е изключено някои вторични болести да не могат да бъдат открити по този начин. Ако специалистът се усъмни, че друг фактор, като болест на съединителната тъкана или автоимунно заболяване, стои в основата на развитието на синдрома на Рейно, той може да назначи и допълнителни кръвни тестове.
Лечение на синдром на Рейно
Лечението на синдрома на Рейно е основно консервативно, което означава, че не се налага операция, а се използват други методи. По преценка на лекаря се назначават съдоразширяващи медикаменти, закалителни процедури, витамини, балнео- и климатолечение. Рисковите фактори за провокиране на болестта, каквито са излагането на студ и влага, трябва да бъдат ограничени.
Съществуват и някои важни правила, които болният трябва да спазва, за да облекчи състоянието си сам. На първо място трябва да се движи достатъчно, защото именно движението раздвижва най-добре кръвта и успоредно с това разширява периферните съдове.
Хубаво е болният човек да прави няколко упражнения преди да излезе навън на студа, защото това е много по-добър вариант, отколкото опитите за стопляне на вече измръзналите крайници. Тренирането на кръвоносните съдове също в полезно. Редуват се топло и студено, душ и сауна, ходи се на бос крак, взема се контрастен душ - всичко това допълнително закалява кръвоносните съдове.
Подходящото облекло e от огромно значение за болните от Рейно - в никакъв случай не бива да излизат в студа без шал, шапка, ръкавици, наушници. Чорапите трябва да бъдат вълнени или от полиестер, защото памучните задържат повече влага. Хубаво е дори да носят термобельо, топли якета, дебели пуловери. Правилното облекло в комбинация с с подходящи упражнения могат да спестят много неприятности и болка.
Хранене при синдром на Рейно
Обезводняването при болните от Рейно е много вредно, защото дехидратацията намалява обема на циркулиращата кръв в организма. Най-добрите начини за набавяне на полезни течности преди излизане през зимата, са топлият бульон и билковият чай. Алкохолът и цигареният дим се ограничават напълно, защото дори и пасивното пушене може да навреди на тялото на болния.
Редовната консумация на мазна риба значително може да намали болезнени спазми в ръцете и краката, като същевременно подпомага кръвообращението. Препоръчва се да се увеличи консумацията на храни, богати на желязо - спанак, черен дроб, месо, бобови култури, яйца, цвекло.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
