Неврозите са вид заболявания на нервната система, които се изразяват във функционални смущения в дейността на главния мозък, без обаче да са налице увреждания в нервната тъкан. Разпознават се три основни вида невроза – неврастения, истерия и психастения.
Неврастенията е невротично състояния, при което се наблюдават твърде повишена нервна възбуда, но човекът се изморява прекалено бързо.
Неврастенията е най-разпространеният вид невроза, а постоянната умора е нейният основен симптом. Причините за неврастения са различни, като най-често става въпрос за външни дразнители, които оказват продължително и силно въздействие върху конкректния човек.
Тези външни дразнители могат да са напрегната умствена дейност, семейни и битови конфликти, постоянен нервен стрес, нереализирани желания, които могат да оставят дълбока следа в съзнанието на индивида и съответно да го нарушат.
Видове неврастения
Специалистите разграничават три основни видова неврастения – хиперстенна, хипостенна и смесена.
Хипостенна неврастения – характеризира се с прекалена потиснатост, плачливост, лесна уморяемост, проблеми с паметта, трудна концентрация или пълна невъзможност за концентрация, тъпа и постоянна болка в главата. Заспиването при този вид неврастения е лесно, но за сметка на това сънят е много лек, сънищата са кошмарни, а на сутринта не се усеща ободряване.
Хипертенна неврастения – това е форма на заболяването, при която преобладават симптомите на възбуда – избухливост, неадекватни нервни реакции, постоянно усещане за вътрешно напрежение. Болния страда от безсъние, което се характеризира с трудно заспиване и твърде повърхностен сън, оплаква се от стягащи болки в главата.
Смесена неврастения – както става ясно от наименованието, при нея се проявяват симптоми както на хиперстенната, така и на хипостенната неврастения. Усещането за възбуда изчезва бързо и се заменя от потиснатост. Тук гневните реакции на болния са заменени от усещане за безпомощност и напълно безпричинен плач.
Симптоми при неврастения
Много често неврастенията се развива напълно незабелязано, а симптомите постепенно се влошават. Една от най-характерните прояви е раздразнителността, която протича с много лесна уморяемост и висока възбудимост.
Дразнители, които за обикновения човек са абсолютно незначителни, предизвикват остра реакция при болния от неврастения. Болният се дразни много лесно, не понася болката, ярката светлина, шума.
При неврастенията значително е повишена чувствителността към отделните външни фактори, поради което човекът се оплаква от шум в ушите, световъртеж, болки в корема, стягане в сърдечната област, стягане на главата.
Избухливостта и раздразнителността се изостря силно при повторното действие на външните дразнители. Характерни за неврастенията са вегетативните разстройства – сърцебиене, обилно потене, зачервяване или пребледняване на лицето. Въпреки че се наблюдава прекалена възбудимост болният се уморява много лесно и постоянно усеща слабост, поради което не е състояние да извършва адекватно своята работа.
Лесното отклоняване на вниманието е друг характерен симптом при неврастенията. Усещането на радост и тъга бързо се сменя, но и бързо отминава. Гладът бързо нараства, но още в началото на храненето вече е отминал.
Понякога при мъжете с неврастения може да се получи ерекция дори и при най-малкото механично движение. Главоболието е друга често срещана проява на неврастенията. То е слабо, но дразнещо и постоянно стягане в главата, усещащо се най-ясно в челото.
Засилва се при напрежение. В много случаи болните с неврастения развиват и хипохондрия, която е причинена от постоянните усещания за дразнене в различни части от тялото.
Диагностициране на неврастения
Поставянето на диагнозата неврастения е сложен процес. След като психологът се запознае с оплакванията на своя пацеинт той трябва да изключи възможността за различни тревожни разстройства, депресивни и вегетативни заболявания.
Специалистът трябва внимателно да проучи конкретния случай, за да успее да постави диагноза неврастения. Щом се установи какъв е проблемът, веднага се пристъпва към адекватно лечение.
Лечение на неврастения
Лечението на неврастенията е продължителен и комплексен процес. Още в самото начало лекарят трябва да обясни на своя пациент какви са причините за неврастенията, как се проявява и да
подчертае ясно, че всъщност това е обратимо състояния.
Психотерапията при неврастенията протича през няколко етапа – от професионалното отношение към ежедневните грижи, до употребата на различни похвати, имащи за цел превъзпитаване на болния и неговото преустройство към по-добро.
Важно е да се вземат всички необходими мерки за оздравяване на трудовата, семейната и социалната среда на засегнатия човек. Премахват се всички условия, които влияят негативно и провокират неврастенията.
Специално внимание се отделя върху оздравяването на социалната среда на индивида. Освен психотерапия, трябва да се назначат общоукрепващи медикаменти и стимуланти, като лекарят е този, който определя вида на конкретното лекарство.
Много е важно човекът с неврастения да промени режима и да включи в своето ежедневие разходки сред природата, моменти за релаксция, пътувания, редуване на физически труд с откъсване от обикновената среда на живот. Много са важни и физиотерапевтичните процедури – гимнастика, минерални бани, вани, фрикции.
Пациентът задължително е в постоянна връзка със своя психотерапевт, спазвайки стриктно назначеното лечение. Връзката със семейството и добрите отношения също са важна част от оздравителния процес.
Близостта и подкрепата са решаващи за подобряване на психическото състояния. Не бива да се забравя, че неврастенията е лечимо състояния, но само ако се проведе адекватно и навременно лечение.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
