Докато твърде малките нива на стрес могат да доведат до скука и депресия, твърде много може да предизвика безпокойство и лошо здраве. Правилното количество стрес обаче настройва мозъка и подобрява работата и здравето. Това са изненадващите заключения на ново проучване на Калифорнийския университет в Бъркли.
Винаги си мислим за стреса като за наистина лошо нещо, но това не е така, казва Даниела Кауфер, доцент по интегративна биология в Калифорнийския университет и водещ автор на изследването. Някои количества стрес са добри, за да ви тласнат до нивото на оптимална бдителност, поведенчески и когнитивни постижения, добавя още тя.
Според данните острият (краткотрайният) стрес, а не хроничният, подхранва мозъка за по-добро представяне.
Констатациите на изследователите от Бъркли като цяло засилват представата, че хормоните на стреса помагат на хората да се адаптират и да се справят с предизвикателствата на ежедневието.
Кауфер се интересува особено от това как острият и хроничен стрес влияе върху паметта. Тъй като хипокампусът на мозъка е критичен за паметта, тя и нейните колеги се фокусирали върху ефектите на стреса върху нервните стволови клетки в тази област.
Невронните стволови клетки са вид генерична или прогениторна клетка на мозъка, която, в зависимост от химичните тригери, може да се развие в неврони, астроцити или други клетки в мозъка.
Много изследвания показват, че хроничният стрес повишава нивата на глюкокортикоидните хормони на стреса, които потискат производството на нови неврони в хипокампуса, намалявайки паметта и водейки до хронично затлъстяване, сърдечни заболявания и депресия.
По-малко се знае за ефектите от острия стрес, но по всичко личи, че малките нива на ежедневен стрес имат обратния ефект. Те водят до увеличаване на паметта, по-добра концентрация и нива на когнитивна функция.
Дори според някои наши предположения могат да подобрят физическото здраве, като спомогнат за намаляване на излишните килограми, казва Кауфер, като уточнява, че предстоят допълнителни изследвания.
