Диабетът е свързан с редица усложнения, като бъбречно заболяване, но новите проучвания показват, че по-възрастните хора с диабет тип 2 могат да имат и повече трудности с мисленето и паметта.
По време на 5-годишно изследване участниците с диабет са показали спад във вербалната памет и мислене. Използвайки ЯМР сканиране, изследователите видели, че в началото на проучването мозъците на участниците били по-малки, но степента на намаляване на размера на мозъка не се променила през годините, през които пациентите били наблюдавани. Изследователите не намерили връзка между размера на мозъка и проблемите с мисленето и паметта.
Функцията на мозъка е засегната
„Въпреки че паметта и управленската функция (умения за мислене и планиране) намаляват по-често при хора с диабет тип 2, това не може да бъде обяснено с намаляване на обема на мозъка“, заяви авторът на изследването Микеле Калисая, научен сътрудник в Университета в Тасмания.
Калисия каза, че изследователите са били изненадани от тази констатация. Те очаквали, че намаленият обем на мозъка би бил по-често срещан при хора, които имат проблеми с паметта и мисленето. Но тя добави, че е възможно за по-дълго време да проличи връзката между двата фактора и че цялостното действие на диабета засяга мозъчната функция.
Предишни проучвания показват, че наличието на диабет може да удвои риска от деменция. Въпреки че те представят връзката между двете състояния, все още не е доказана причинно-следствената връзка. Това накарало Калисия и екипът й да проверят дали загубата на обем на мозъка може да се дължи на тази връзка.
За изследването си те използвали 700 души на възраст между 55 и 90 години. В три различни етапа през петте години участниците преминали тест за измерване на уменията им за мислене, планиране и памета, като всеки път им е правено и ЯМР сканиране.
Проблем с вербалното владеене
Около половината от участниците имали диабет тип 2 (348 души) и средната им възраст била 68 години. Средната възраст на групата без диабет била 73 години. Изследователите установили, че хората с диабет имали по-ниски резултати при тестовете за вербална памет и вербално владеене. Вербалната памет е способността да се припомнят думите, а вербалното владеене е мярка за умения за мислене и планиране. Хората, които имат проблем в тези области, могат да забравят имената на другите или да се затрудняват с намирането на неща. А тези, които имат проблеми с вербалното владеене, имат трудности с планирането, инициирането и организирането на нещата.
ЯМР сканирането показало, че хората с диабет имали по-малък обем на мозъка в началото на проучването, отколкото онези без диабет. Но изследователите не намерили никакви доказателства, че размерът на мозъка е пряко свързан с намаляването на мисленето и паметта.
Д-р Гизел Волф-Клайн, директор на гериатричното образование в специализиран център в Ню Йорк, преглежда констатациите и добавя:
„Макар да няма съмнение, че диабетът е рисков фактор за развитието на когнитивни промени, връзката с мозъчната атрофия остава несигурна“.
Редовни упражнения
Д-р Джоел Зонзейн, директор на клиничния център в Монтефиоре в Ню Йорк, е съгласен, че проучването не показва никаква връзка между размера на мозъка, диабета, мисленето и проблемите с паметта. Той казва, че различията в двете проучвани групи може да са изиграли важна роля за резултатите от изследването и че хората в групата с диабет са по-тежки и имат по-висок холестерол и кръвно налягане, отколкото хората в другата група.
„Според мен посланието е, че добрият и ранен контрол на всички тези рискови фактори – кръвна захар, холестерол, тегло и кръвно налягане е много важно успоредно с редовните упражнения. Хората, които са в риск от тези фактори, са по-застрашени и от когнитивен упадък“, обяснява д-р Зонзейн.
