Защо коронавирусът пътува толкова бързо? Докато епидемиите от SARS и MERS, причинени също от два бетакоронавируса, много подобни на Covid-19, са имали значително по-малко разпространение.
Както е посочено в редакция, публикувана в авторитетното научно списание Nature, "тайното оръжие" на новия коронавирус може да се намира в определен протеин, прикрепен на повърхността му, чиито структурни характеристики биха направили инфекцията на човешките клетки особено лесна чрез подходящия рецептор, както се вижда от някои генетични анализи.
Става дума за шиповете или „спикулите “, гликопротеиновите структури, които излизат от перикапсида или пеплоса (коронавирусната „черупка“), ясно видими, които показват ултраструктурната морфология на патогена. Погледнато отгоре с електронен микроскоп, спикулите опират повърхността на вируса, придавайки му типичния вид на корона, от който произлиза името на тази група вируси.
Съединението между шип и клетъчен рецептор се получава благодарение на намесата на специфични ензими, различни от патоген към патоген; ензимът „отговарящ“ за новия коронавирус е фурин, който се намира в много човешки тъкани, както е посочено в Nature.
Те включват белите дробове, черния дроб и тънките черва, което означава, че вирусът "има потенциал да атакува множество органи", казва проф. Ли Хуа, структурен биолог от Университета за наука и технологии в Хуаджонг (Ухан). Неслучайно сред симптомите, причинени от новия коронавирус, са регистрирани и стомашно-чревни проблеми (диария) и чернодробна недостатъчност.
Вирусът на SARS, който няма фуринови места, се предава с по-голяма трудност и само от симптоматични пациенти. „Мястото за активиране чрез фурина прави вируса много по-различен от SARS по отношение на влизането в клетките и това вероятно влияе върху стабилността на вируса и следователно предаването му“, казва професор Гари Уитакър, университетски вирусолог Корнел от Итака (Ню Йорк).
В подкрепа на това съображение е и фактът, че местата за активиране на основата на фурин също присъстват в грипните вируси, въпреки че те не се намират в шипове, а в други протеини.
Някои изследователи като проф. Джейсън Маклалан, структурен биолог от Тексаския университет, изобщо не са убедени, че високата скорост на предаване на коронавируса може да бъде свързана с тези специфични места за активиране, поради което ще трябва да се проведат други изследвания, за да се разберат по-добре взаимодействията между патоген и човешки клетки.
Освен това коронавирусите се считат за "непредсказуеми" и често прогнозите за тях са неправилни, както посочва самият професор Уитакър. Знаем, че връзката между рецептора и шипа представлява основната цел за разработване на ваксина и лекарства, поради тази причина изследователите ще продължат да изучават взаимодействията му.
