В цял свят се дискутира въпросът как може да се спре възникналата пандемия с новия коронавирус. Една от стратегиите, които избраха някои страни, е изграждане на групов или още наричан стаден имунитет. Изчислено е, че 60% от населението ще трябва да преболедува от новата болест, за да се постигне групов имунитет. Това очевидно води до много смъртни случаи и така разбираемо се посреща с ужас.
Въпросът е какво е имунитет на стадото и дали реално може да бъде жизнеспособен вариант за справяне с настоящата пандемия на коронавирус?
Какво представлява стадният имунитет?
Стадният имунитет е ситуация, при която достатъчна част от населението има имунитет към дадена инфекция. Така се забавя или предотвратява разпространението на болестта, защитавайки „рисковите“ индивиди.
Имунитетът може да се генерира чрез естествена инфекция, което позволява на тялото да изгради имунен отговор. В случая обаче това означава, че човек трябва да премине през болест, за да придобие този имунитет за в бъдеще. Като алтернатива може да се използва ваксинацията, която въвежда в организма форма на патогена, която няма да причини болестта, но все пак дава възможност да се изгради защитна реакция.
Ефективният имунитет на стадото обикновено се постига чрез ваксинация. Тогава не само се предпазват ваксинираните индивиди от разболяване, но се създава ситуация на минимално разпространение на болестта. По този начин всеки, който не може да бъде ваксиниран или не успее да развие ефективен имунитет след ваксинацията, е защитен. Лицата в риск могат да включват хора с хронични болести или възрастни хора, при които имунната функция може да бъде нарушена. За някои заболявания децата също се класифицират като рискови, но това зависи от конкретната болест, която се разглежда.
Може ли стадният имунитет да ни защити?
Подходът за групов имунитет може да бъде много ефективен за ограничаване на случаите на заболяване при голям брой хора. Вземете например морбили. Доказано е, че 93-95% от населението трябва да бъдат имунизирани срещу морбили, за да защитят ефективно останалата част от населението, които не могат да бъдат.
През последните години видяхме какво е направило това разбиване на имунитета на стадото. С намаляването на усвояването на ваксината случаите нарастват в много страни, които не са имали проблем с морбили в продължение на много години. В някои случаи това доведе до задължителни ваксинации за отстраняване на ситуацията.
Защитата се получава, защото дори част от хората да имат имунитет, заразените стават по-малко. Така вероятността заразен да се срещне с незаразени също е по-малка. Следователно веригите за инфекция се прекъсват и разпространението се спира или забавя. Дялът на населението, което трябва да бъде имунизирано зависи от характеристиките на самия вирус. Такава характеристика е средният брой вторични случаи, които възникват при всеки първичен случай, когато вирусът се разпространява.
За SARS-CoV-2, по оценки на учените, дялът на населението, което трябва да бъде имунизирано, за да постигне групов имунитет, е около 60%. Въпреки това, коронавирусът, SARS-CoV-2, който е в центъра на настоящата пандемия е нов, което означава, че липсва какъвто и да е съществуващ имунитет. Това се усложнява от липсата на ефективна ваксина и неизвестната продължителност на евентуалния имунитет.
Моделите за заболявания като морбили се основават на многогодишни данни, а SARS-CoV-2 е все още много непознат, което означава, че няма гаранция, че този модел на имунитет ще защити рисковите групи в бъдеще.
Имунитетът на стадото действа като еволюционен натиск за вируса да се адаптира, така че да избяга от имунитета и да се разпространи по-лесно. Грипните вируси са много добри в това и често мутират, за да произведат нови щамове, към които хората не са имунизирани. Това е причината ваксината срещу сезонен грип да се актуализира ежегодно. Няма информация, която да показва дали нещо подобно ще се случи със SARS-CoV-2.
Някои учени смятат, че мерките за социално дистанциране не водят до имунитет, така че когато бъдат премахнати, епидемията може да нарасне отново. Независимо дали се искаме или не, стадният имунитет ще се случи в някакъв момент в бъдеще, тъй като нито нарастващата епидемия, нито социалните мерки за дистанциране, могат да продължат завинаги. Целта на действията на всички трябва да е да има възможно най-ниски човешки жертви.
