Болестта на Ритер е сериозна инфекциозна лезия на кожата на новородените, което е злокачествен вариант на пемфигуса. Характеризира се със зачервяване на кожата и образуването на мехурчета, трансформиращи се в ерозия.
В началото започва в областта на устата, а след това се разпространява бързо по кожата цялото тяло и води до сериозно нарушаване на общото състояние на детето.
Диагнозата се установява с помощта на типичната клинична картина, но преди това е важно да се изключат другите възможни дерматологични заболявания, които имат сходна симптоматика. Лечението е антибиотично, като медикаментите се въвеждат парентерално. Използват се и лекарства за повишаване на имунитета на новороденото.
Причини за развитие на болестта на Ритер
В повечето случаи патологията е обусловена от инфектирането на кожата на новородените от стафилококи. Срещат се и по-редки форми от смесен тип, тоест стафилококова и стрептококова инфекция. Заразяването може да стане от майката или от медицинския персонал.
За развитието му способства незрелостта на бариерната функция на кожата и имунния механизъм на новородените през първия месец от живота им. В дерматологията са наблюдавани случаи на болестта на Ритер и при по-големи деца, получаващи имуносупресивна терапия.
Симптоматика на заболяването
Подобно на епидемичния пемфигус на новородените, тази патология също се развива на 1-2-та седмица от живота на детето. Началото на заболяването протича типично, а именно с интензивно зачервяване и лющеща се кожа в областта на устата и пъпа. Протичането на болестта на Ритер може да се раздели условно на три етапа, а именно:
Еритематозният стадий се характеризира с разпространението на зачервяванията (еритема) от зоната на появата му до местата на големи гънки, кожата на аналната област и гениталиите, а след това по цялото тяло. Процесът се съпровожда с оток и образуването на големи мехури, които бързо се пукат. Възможно е да има увреждане на лигавицата на устата и носа, зачервяване около устата, както и около пикочо-половите органи.
Ексфолиативният стадий започва с появата на ерозионни мехурчета на мястото на пукналите се. Ерозивните дефекти се увеличават по размер и са склонни да се сливат помежду си. Външната клинична картина на този стадий прилича на изгаряне от II степен. Състоянието на новороденото рязко се влошава.
Температурата се повишава до 40 °С, има диария и астения. Детето започва да суче много лошо и следствие на това губи от теглото си.
Регенеративният стадий настъпва при благоприятно протичане на болестта на Ритер и се характеризира с постепенното възстановяване на новороденото. Наблюдава се намаляване на еритема и подуването, епителизиране на ерозивни повърхности. Процесът завършва с пълното възстановяване на детето.
Леките форми на болестта на Ритер се характеризират с това, че симптоматика на кожните поражения не е ясно изразена. След 2 седмици се наблюдава затихване на възпалителните прояви и оздравяване на детето, което се съпровожда с обилно лющене на кожата. По-леките форми се срещат като правило при децата на по-голяма възраст.
Усложнения и диагностика
Протичането на болестта на Ритер се усложнява още повече, ако към клиничната картина се присъединят и септични усложнения: пневмония, менингит, отит, пиелонефрит, остър ентероколит, флегмон и други. В такива случаи е възможен фатален изход от заболяването.
Диагностиката става на базата на бързо развиващото се заболяване и характерната клинична картина, която при новородените до 1 месец е много ясно изразена. За да се изключи възможността от вроден сифилис се прави PCR диагностика и RPR тест. Диференциалната диагноза се провежда с:
- вродена ихтиозиформена еритродермия;
- херпетиформен дерматит Дюринг;
- херпес симплекс;
- булозен дерматит.
Лечение на болестта на Ритер
То се провежда в кувьоз, тъй като новородените имат нужда от комплексно лечение. Въвеждат се парентерално антибиотици (цефалоридин, цефазолин и други), антистафилококова плазма и антистафилококов гама глобулин. За да се избегне възможността от детоксикация, се прави и инфузионна терапия с различни разтвори. Пробиотиците се предписват, за да се минимизира възможността от развитие на дисбиоза на фона на антибиотичната терапия.
Здравите участъци на кожата при болестта на Ритер се третират със салицилов алкохол, а балончетата се отварят. На засегнатите места се прилагат аерозоли или мехлеми с антибиотици, цинково масло, прах с ксероформ. Важно е да се извършва ежедневна смяна на спално бельо и да се прави вана с калиев перманганат.
Всяко едно заболяване за новородените може да доведе до фатален изход, тъй като имунната им система все още не е укрепнала и всяко едно възпаление или заболяване протича с доста усложнения. Затова в профилактични цели в родилните отделения всички майки е важно да се намират в отделни боксове, а медицинския персонал да спазва строги правила за асептика и антисептика.
