Булозният емфизем представлява локални и системни нарушения в белодробната тъкан. Те се характеризират с нарушаване на целостта на така наречената алвеоларна септа. Вследствие на това се образуват въздушни кисти, които имат диаметър повече от 1 сантиметър.
Ако не се настъпили различни усложнения, тогава е възможно да не се наблюдават никакви симптоми, а именно докато не се развие пневмоторакс.
Диагностицирането на състоянието се прави с рентгенография, компютърна томография, сцинтиграфия и торакоскопия. Ако формата на заболяването е безсимптомна, тогава могат да се развият прогресивно развиващи се усложнения, които да доведат до необходимостта от хирургична намеса.
Патогенеза на булозния емфизем
За булозния емфизем са характерни две последователни фази на развитие на болестта. През първия се образува така наречената бронхиална обструкция. Плевралните сраствания заедно с ограничените рубцелно-склеротични процеси създават клапанен механизъм, който води до увеличаване на налягането в малките бронхи. В резултат на това се образуват малки въздушни мехурчета.
През втория етап на заболяването се получава прогресивно разширение на въздушните кухини. Ако се наблюдава дефицит на а1-антитрипсин, тогава се получава увеличена активност на неутрофилната еластаза. Това води до разделянето на еластичните влакна и разрушаването на алвеоларната тъкан. Вследствие на това се получава увеличаване на въздушните кухини и експираторен колапс на бронхите. Освен това се развива намаляване на дихателната повърхност и дихателна недостатъчност.
Симптоми и усложнения при булозен емфизем
Пациентите с булозен емфизем често страдат от различни вегетативно-съдови нарушения, изкривяване на гръбначния стълб, деформации на гръдния кош и хипотрофия на мускулите. Клиничната картина на заболяването се определя до голяма степен от развилите се усложнения. Въпреки че самите булозните участъци не участват пряко в газообмена, компенсаторният капацитет на белите дробове остава на високо ниво още дълго време. Ако булите достигнат прекалено големи размери, тогава те изтласкват функциониращите участъци на белия дроб, като това води до появата на дихателна недостатъчност.
Доста често усложнение на булозния емфизем е появата на пневмоторакс, като преди това състояние, патологията може да протича безсимптомно, което усложнява диагностицирането и лечението. Една от основните причини за появата му е увеличеното интрапулмоналното налягане.
Това може да се случи при физическо усилие, вдигане на тежки предмети, рязко напрягане или дори кашлица. По този начин може да се получи разкъсване на тънката стена на въздушните кухини. Получава се изпускане на въздуха в плевралните кухини и характерният за това състояние белодробен колапс. При извършване на обективен преглед се диагностицира тахипнея, ограничаване на дихателните движения и разширяване на междуребрените пространства.
Основната симптоматика на появилия се в този случай пневмоторакс е острата болка, която ирадиира към ръката, ключицата и шията. Възможно е и появата на пароксизмална кашлица и невъзможност болния да си поеме дълбоко въздух. Подкожният емфизем може да се локализира към лицето, скротума или шипта.
Диагностика и лечение
Основава се на извършените функционни и лабораторни изследвания, клинични признаци, снетата анамнеза и рентгеновите находки. Важно е болният редовно да се преглежда при пулмолог, като при появата на различни усложнения, тогава може да се включи и гръдният хирург, както и други специалисти в различните области. Булозният емфизем не винаги може да се открие с помощта на рентгенография на дихателната система.
Може да се извърши също така компютърна томография, като това изследване има висока диагностична стойност при това заболяване. С помощта на него може да се видят по-добре булите и дали кухините им са тънкостенни, като заедно с това се очертават ясно контурите им. За потвърждаване на диагнозата булозен емфизем може да се направи допълнително сцинтиграфия.
Важно значение при лечението са редовните прегледи при специалисти. Не се препоръчва голямо физическо натоварване, тъй като то може да усложни заболяването. В случай на спонтанен пневмоторакс вследствие на булозния емфизем, тогава трябва незабавно да се направи дрениране на плевралната кухина.
Ако се наблюдава увеличаване на дихателната недостатъчност, както и рецидивиращ пневмоторакс, тогава се налага хирургично лечение на заболяването. Може да се направи булектомия или анатомични резекции, което се определя от настъпилите промени и усложнения. В някои случаи при булозен емфизем може да се наложи торакоскопска резекция.
Ако не се приложи оперативно лечение на булозния емфизем, тогава са възможни постоянни рецидивиращи пневмоторакси. Това от своя страна води до влошаване качеството на живот на болния, ограничена битова и професионална активност. След хирургичното лечение обикновено всички прояви на болестта изчезват.
