Чешмяната вода не е вредна за организма, ако отговаря на изискванията за качество на питейната вода. В България тя подлежи на контрол, но проблеми могат да възникнат при аварии, замърсяване на водоизточника или заради старата водопроводна инсталация в сградата. Промяна във вкуса, мириса или вида на водата е причина да се провери нейното качество, особено ако е съпроводена със здравословни оплаквания.
Как се контролира качеството на чешмяната вода в България?
Изискванията към питейната вода в България са определени с Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели [1]. Контролът включва микробиологични, химични и други показатели, чрез които се установява дали водата е безопасна за употреба.
Регионалните здравни инспекции извършват мониторинг на питейната вода и публикуват информация за качеството ѝ. Важно е обаче да се прави разлика между качеството на водата във водоснабдителната мрежа и състоянието ѝ след преминаване през тръбите на конкретната сграда. Старата вътрешна инсталация също може да бъде източник на замърсяване.
Какво може да замърси чешмяната вода?
Проблемите с питейната вода могат да имат различен произход. Сред рисковете са микробиологичното замърсяване и наличието на определени химични вещества или метали.
Бактерии и други микроорганизми
Според Световната здравна организация (СЗО) микробиологично замърсената питейна вода може да пренася причинители на заболявания като диария, холера, дизентерия и коремен тиф [2]. Подобен риск може да възникне например при замърсен водоизточник или проблем във водоснабдяването.
Олово във водата
Оловото може да попадне във водата от материали във водопроводната система, които влизат в контакт с нея [2]. То е токсично и може да се натрупва в организма. СЗО посочва, че няма известно ниво на излагане на олово, което да е без вредно въздействие върху здравето [3].
Особено уязвими са малките деца и бременните жени. При децата оловото може да засегне развиващата се нервна система, а продължителното излагане при възрастни се свързва с неблагоприятни ефекти върху бъбреците и сърдечно-съдовата система [3].
Как да разпознаете проблем с водата от чешмата?
Вкусът, мирисът и външният вид не могат сами по себе си да покажат дали водата е безопасна. Някои замърсители не променят видимо нейните качества. Необичайните промени обаче са основателна причина да потърсите източника на проблема.
Експертите от ITT-shop препоръчват да обърнете внимание при:
- необичаен метален или горчив вкус;
- нетипична или силна миризма;
- трайна мътност или промяна на цвета;
- ръждиви частици или друга видима утайка;
- внезапна промяна във водата след авария или ремонт.
Ако промяната се появи внезапно или се запази, проверете съобщенията на местното ВиК дружество и регионалната здравна инспекция, а при съмнение направете лабораторно изследване.
Какви симптоми може да предизвика замърсената вода?
Няма един набор от симптоми, по който да се установи, че причината е чешмяната вода. Оплакванията зависят от вида на замърсяването, количеството и продължителността на излагането.
При микробиологично замърсяване могат да се появят диария, коремни болки и други стомашно-чревни оплаквания [2]. При излагане на олово възможните признаци и последици са различни. СЗО посочва сред тях загуба на апетит, повръщане, раздразнителност, главоболие и отпадналост, а продължителното излагане може да засегне бъбреците и кръвното налягане [3].
Тези симптоми могат да имат много други причини. Затова появата им не доказва, че водата е замърсена. При здравословни оплаквания е необходима лекарска преценка, а качеството на водата се установява чрез подходящо изследване.
Как да проверите качеството на водата у дома?
Ако имате съмнения за качеството на чешмяната вода, първо трябва да се установи откъде идва проблемът. Това е по-надеждно от избора на филтър, без да знаете какво трябва да бъде отстранено.
Може да предприемете следните стъпки:
1. Проверете информацията от местните институции
Следете съобщенията на ВиК оператора и съответната регионална здравна инспекция за аварии, временни ограничения или отклонения в качеството на водата.
2. Проверете вътрешната водопроводна инсталация
Ако проблемът се наблюдава само във вашата сграда или жилище, причината може да е във вътрешната инсталация. Това е особено важно при стари тръби или чести следи от ръжда и утайки.
3. Направете лабораторно изследване
При трайна промяна във водата или съмнение за конкретно замърсяване лабораторният анализ е най-надеждният начин да се установи нейният състав.
4. Изберете пречистване според установения проблем
Различните филтри отстраняват различни замърсители. Например активният въглен може да намали съдържанието на хлор и някои органични вещества, но не е универсално решение за всички възможни проблеми с питейната вода.
Така може да се избегне ненужното поставяне на система за пречистване, която не отговаря на конкретното качество на водата в дома.
Кога е необходима лабораторна проверка?
Лабораторно изследване е подходящо, ако водата трайно е променила цвета, мириса или вкуса си, ако има съмнения за проблем с вътрешната инсталация или ако домакинството използва собствен водоизточник. То е препоръчително и когато искате да изберете уред за пречистване на вода според действителния ѝ състав.
При съмнение в качеството на чешмяната вода не разчитайте само на нейния вкус, мирис или външен вид. Навременната проверка помага да установите причината и да предприемете подходящи мерки.
Източници
[1] Министерство на здравеопазването. Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.
https://mh.government.bg/bg/normativni-aktove/naredbi
[2] World Health Organization. Drinking-water.
https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/drinking-water
[3] World Health Organization. Lead poisoning.
https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/lead-poisoning-and-health
Коментари