Разстройствата на личността са болестни състояния, известни като психопатия, и представляват определени модели на поведение, които значително се разграничават от общоприетите норми.
Хората, които страдат от разстройства на личността, не осъзнават, че имат отклонение и не виждат никакъв проблем, но същевременно създават сериозно напрежение за околните.
Отклоненията от общоприетите норми, начин на мислене, отношение към околните и възприятията влияят почти във всяка една сфера от живота на засегнатия човек. При болния от разстройство на личността са засегнати нервно-психологическите връзки, които са виновник за неговите странни реакции. Смята се, че въпреки своите проблеми, психопатите притежават висока интелигентност и креативност, благодарение на които са способни да създадат уникални шедьоври.
Причини за разстройства на личността
Все още не са напълно уточнени причините за развитие на личностните разстройства. Основните теории са две – наследственост и мозъчни увреждания. Според редица изследвания възпитанието е важен фактор, който обособява конректни черти на характера – както положителни, така и негативни.
Другата теория включва мозъчно нарушение, предопределящо появата на един или друг вид личностно разстройство. Този вид неврологично увреждане се развива още в ранна детска възраст и е свързано с ранимата мозъчна тъкан.
Видове разстройства на личността
Диссоциално личностно разстройство (социопатия) – това е разстройство, при което личността е в конфликт с приетите социални норми. Към този вид разстройство на личността спадат психопатната личност, антисоциалната личност, аморалната личност, асоциалната личност и социопатната личност. Социопатът не е в състояния да подържа трайни взаимоотношения с някой друг човек, защото често е силно агресивен, има нисък праг на търпимост и напълно игнорира чувствата на околните. Характерно за социопатията е, че човекът е напълно неспособен да изпитва чувство за вина.
Параноидно личностно разстройство – това е вид психическо разстройство, което се характеризира с параноя и трайна подозрителност към околните хора. Индивидите с параноидно лично разстройство са лесно обидчиви и свръхчувствителни, много често изучават и проучват обкръжаващата ги среда за следи, които да потвърдят страховете им. Тези хора са големи изследователи, постоянно мислят, че са в опасност и заради това търсят следи за тази опасност, като не приемат факти, доказващи обратното. Помнят дълго време нанесените им обиди и са изключително мнителни към околните хора, постоянно търсейки обида в думите. Поради тази причина са настроени твърде враждебно.
Шизоидно разстройство на личността – този вид разстройство се характеризира силно ограничена способност в изразяването на чувствата и емоционална недостъпност. Човекът е напълно безразличен както към похвалите, така и към критиките на околние, много често предпочита да се усамотява. Няма почти никакво желание за създаване на приятелски кръг или каквито и да е отношения с други хора.
Нарцистично личностно разстройство – при този вид разстройство човекът е убеден, че собствените му желания, мисли и живот са най-важни. Нарцисът винаги преувеличава своите постижения, обсебен от външния си вид и дори смята, че е най-специалният човек на земята. Интересува се единствено от себе, мнението на околните не е важно.
Хистрионно личностно разстройство – при това разстройство болният е склонен прекалено много да драматизира случващите му се събития, преувеличава напразно, когато изразява чувствата си и прекалено театралничи. Поведението му е обособено от факта, че иска винаги да е център на вниманието и постоянно търси одобрението на околните. За сметка на това обаче угажда само на собствените си интереси и изключително лесно се засяга.
Емоционална нестабилност – този вид личностно разстройство се характеризира с черно-бели разсъждения на болния. Човекът няма стабилно поведение и не може да установи стабилни и трайни отношения с околните, люшкайки се към крайностите. Той няма изградена реална представа за себе си, а настроението му е променливо.
Зависима личност – за зависима личност се смята такъв човек, който изпитва панически страх от всякаква форма на отговорност. Има нужда някой постоянно да полага грижи за нея, поради което е ужасен от възможна раздяла или изоставяне. Това е причината често да отстъпва пред желанията на другите хора. Не може да се справи дори с най-малкия проблем в ежедневието.
Анакастично личностно разстройство – хората с този проблем са твърде нерешителни, постоянно склонни към съмнение, страдат от вътрешна несигурност и прекалена предпазливост. Това е причината да не могат да взимат решения. За сметка на това са обсебени от правила, списъци, организация и ред.
Имат силно изразен перфекционизъм, който много често ги спъва в изпълненията на задачите. Много отговорни и трудолюбиви са, но за сметка на контакти с околните и отдаването на дребни удоволствия. Педатични и упорити си, настояват другите да следват точно техния начин за вършене на задачите.
Диагностициране на разстройства на личността
Диагностицирането на личностното разстройство се прави на базата на оценъчен метод. Той представля тест, при който се измерва дали човекът се отклонява от общоприетите норми в обществото. Лекарят проследява поведението на индивида в социалната среда.
Лечение на разстройства на личността
Лечението на личностното разстройство започва с когнитивно-поведенческа терапия, която се извършва при психотерапевт. Препоръчва се обаче терапията винаги да е индивидуална, защото хората с определено разстройство на личността са склонни да обсебват групата и да привличат вниманието само към себе си.
Целта на провежданата терапия е да открие кои са факторите, отключващи отклонението от нормалното поведение. Често се използват т.нар. оджерсови техники, които се изразяват в пълно изсушване и безрезервно приемане на думите от страна на терапевта. Тази техника цели самите болни да се научат на разбиране, съпричастност и търпимост към околните и тяхната гледна точка.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
