Стрептококите (от гр. strepto – верига и coccus - сфера, гранула) представляват род сферични бактерии, които нормално населяват отделни части от човешкия организъм, като кожата и някои отдели на стомашно-чревния и респираторния тракт (устата, гърлото, червата). Поради широкото си разпространение те са чест причинител на инфекции при животните и човека.
Видовете стрептококи се класифицират на база на техните хемолитични свойства (свойството да разрушават кръвта и по-точно еритроцитите) – причиняващи алфа-хемолиза, бета-хемолиза и не-хемолитични стрептококи (гама-хемолиза). Алфа-хемолитичните стрептококи окисляват желязото в състава на хемоглобина и на кръвен агар (хранителна среда използвана в микробиологичните лаборатории) то изглежда зеленикаво на цвят.
Бета-хемолитичните стрептококи причиняват пълна хемолиза на червените кръвни клетки, чрез отделянето на екзотоксин, наречен стрептолизин, който разрушава напълно еритроцитите и обезцветява кръвния агар.
При хората патогенни стрептококи могат да причинят различни заболявания, като най-значими от медицинска гледна точка са алфа- и бета-хемолитичните стрептококи, видовете Streptococcus viridans, S. pneumoniae, S. dysgalactiae, S. anginosus, S. sanguinis и др. Тези бактерии са чести причинители на респираторни инфекции (фарингит, пневмония), менингит, ендокардит, сепсис, дентален кариес и др.
Повечето от инфекциите имат общ симптом повишена телесна температура, както и специфична за конкретната инфенкция симптоматика (силно главоболие при менингит, продуктивна кашлица и оцветен назален секрет при респираторни инфекции и т.н.).
Стрептококите са Грам-положителни бактерии и клетъчната им стена е изградена от дебел слой пептидогликан, без наличие на външна мембрана, което ги прави по-податливи на третиране с антибиотици в сравнение с други видове Грам-отрицателни бактерии.
Лечението на стрептококови инфекции се извършва чрез антибиотична терапия, назначена от лекуващия лекар. В нея се използват различни антиинфекциозни препарати като пеницилини, цефалоспорини, аминогликозиди, нитрофурантоин и др. Те се предписват в конкретна дозировка за пациента, според индивидуалните особености, тежестта на заболяването и чувствителността на бактериите към препарата.
