Тимпанитът представлява възпаление на ципата на тъпанчевата кухина - т.нар. възпалителен симптомен комплекс, който всъщност е част от остър или хроничен отит.
Често тимпанитите придобиват гноен характер, водят до перфорация на тъпанчевата мембрана, фиброзни промени в тъканите и в крайна сметка водят до дълбока загуба на слуха или пълна глухота, като по този начин представляват сериозен клиничен и медико-социален проблем.
На практика няма епидемиологични данни относно тимпанитите (основно се вземат предвид различни епидемиологични аспекти на остър и хроничен отит). Честотата не зависи от пола.
Причини за тимпанит
Общоприето е, че основният път за влизане на инфекциозен агент в тъпанчевата кухина е евстахиевата тръба (слухова тръба), която свързва тъпанчевата кухина с назофаринкса през тесен канал.
По-голямата част от тимпанитите имат бактериална етиология. Като патогени обикновено се засяват пневмококи, стрептококи, понякога Escherichia coli и други патогени. През последните години се наблюдава постоянна тенденция към увеличаване на броя на полимикробните и комбинираните (бактериално-гъбични) инвазии, включително тези, открити по време на прегледи за инфекциозни и възпалителни процеси в органите на слуха.
В много случаи острият тимпанит започва с остри респираторни вирусни инфекции, морбили, грип и други подобни заболявания.
Тимпанитът също е описан като усложнение на травмата; в редки случаи са възможни хематогенни (кръвни) или лимфогенни пътища на разпространение на инфекцията към органите на слуха.
Рискът от тимпанит се увеличава значително от следните фактори:
- интензивно неправилно издухване при наличие на инфекциозен ринофарингит или алергичен ринит;
- ятрогенни фактори (медицински манипулации и процедури);
- имунодефицитни състояния от всякакъв характер;
- наличието на огнища на хронична инфекция, особено в носоглътката, външния слухов канал, сливиците, устната кухина (кариозни зъби, гингивит и много други), околоносни синуси;
- ендокринни и метаболитни нарушения;
- чужди тела и наранявания на органите на слуха, мозъчни травми;
- плуване в нерегламентирани водни басейни.
Симптоми при тимпанит
Клиничната картина на остър тимпанит в типични случаи включва тежко общо неразположение, висока температура (понякога до високи или много високи стойности), втрисане и интензивна, често пулсираща болка в засегнатото ухо, усещане за запушеност на ухото.
Началото, като правило, е внезапно, при децата проявлението често се случва през нощта. При малки деца се наблюдават раздразнителност, безсъние и дърпане на ушите.
Анатомичните структурни особености на тъпанчевата кухина допринасят за бързата трансформация на възпалителния процес в гнойно-възпалителен. С натрупването на гнойни маси се увеличава механичното налягане върху нервните окончания и кръвоносните съдове, което причинява редица специфични усещания и силна болка.
При гнойно спукване на тъпанчето изтичането започва от ушния канал, понякога с примес на кръв, след което общото състояние на пациента донякъде се облекчава. Най-леките симптоми и благоприятна динамика се наблюдават в онези случаи, когато луменът на евстахиевата тръба остава проходим и ексудатът се оттича в носната кухина (това обикновено се наблюдава при деца, поради инфантилност на структурата на слуховата тръба). Курсът става по-тежък при наличието на каквито и да било състояния и фактори, които затрудняват вентилацията на тази зона (аденоиди, кривина на носната преграда, подуване и др.).
Може да се появи шум в ушите, частична или пълна загуба на слуха, която обикновено изчезва след лечение.
Според критерия за степента на увреждане се разграничава мезотимпанитът (участват средната и долната част на тъпанчевата кухина), а епитимпанитът, или тоталният отит, при който инфекциозният и възпалителен процес се разпространява в средното ухо като цяло, а понякога и в съседните тъкани.
Най-опасните усложнения са отогенното възпаление на менингите, мозъчните абсцеси и сепсисът.
Острият тимпанит лесно преминава в хроничен; като правило хроничният тимпанит се характеризира с вълнообразен ход с често редуване на обостряния и относителни ремисии.
Диагностика на тимпанит
Диагнозата се установява от отоларинголог чрез УНГ изследване, отоскопия и микроотоскопия, образна диагностика (ЯМР, рентгенова снимка) и инструментални изследвания, специфични за отиатрията. Задължително се провежда лабораторен анализ за идентифициране на състава и определяне на лекарствената чувствителност на патогенния микробиом.
Лечение на тимпанит
За предпочитан подход, ако ситуацията позволява в момента, се счита консервативното лечение. Основните задачи са ликвидиране на патогенната флора с антибиотична терапия или адекватна на изолирания причинител, облекчаване на болката, противовъзпалителни и десенсибилизиращи мерки, витаминотерапия, укрепване на имунната защита и задължителната рехабилитация на огнищата на инфекция.
Използват се както локални процедури, така и системна антибактериална и според показанията антимикотична терапия. Могат да се използват капки за уши с обезболяващо действие, със стероиди и др.
Лечението на хроничния тимпанит включва антибиотични капки за уши, но могат да се препоръча напояването на ушният канал с оцетна киселина, последвано от прилагане на стероиден крем.
Повечето травми, причинени на тъпанчето, ще се излекуват сами. Дори повечето перфорирани тъпанчета заздравеят без намеса. Болкоуспокояващите могат да накарат пациента да се чувства по-добре.
В някои случаи обаче е необходимо да се прибегне до хирургическа интервенция, за да се предотвратят усложнения, застрашаващи живота или след настъпили усложнения и хроничен характер да се възстанови загубената слухова функция (тимпанопластика, мириндопластика).
При деца с повтарящи се ушни инфекции могат да се използват ушни тръби (малки тръби с форма на цилиндър), поставени хирургически през тъпанчето, за да се пусне въздух в средното ухо.
Периодът на рехабилитация в различни случаи може да бъде от две седмици до месец или повече. Добър ефект дава физиотерапията, санаториалното СПА лечение.
Прогноза при тимпанит
Прогнозата е благоприятна при навременното потърсена помощ от специалист и назначаването на точната и адекватна терапия.
Възпалението на тъпанчето е често срещано явление, особено при малки деца, които са предразположени към ушни инфекции и поставят нещата в ушите си. Докато тъпанчето е крехко и податливо на увреждане (което може да повлияе на слуха), то има тенденция да се лекува по-лесно. Когато това стане, болката като цяло изчезва и загубата на слуха се възстановява.
Съвети за профилактика и домашно лечение
- старателно измивайте ръцете си и ги дръжте далеч от очите, устата и носа, за да предотвратите разпространението на микроби, които причиняват обикновената настинка и свързаните с нея ушни инфекции;
- използвайте топли (не горещи) компреси върху болезнено ухо. Редувайте няколко минути със, няколко без компрес;
- никога не използвайте памучни тампони, фиби за коса или подобни предмети за почистване на ушите. Вместо това използвайте влажна кърпа;
- направете разтвор от равни части спирт и оцет и с помощта на капкомер за уши нанесете няколко капки в ухото, където се е събрала вода. Направете това след плуване, къпане, прекомерно изпотяване и други дейности, които могат да причинят попадане на вода в ухото. Оставете разтвора да седи в ухото ви за около 30 секунди, преди да наклоните главата си, за да се остави да се оттече;
- яжте пресен ананас или пийте прясно приготвен ананасов сок, тъй като той помага за намаляване на възпалението в ушите, както и каналите им. Много полезно домашно лекарство при тимпанит;
- имайте предвид, че самолечението може да бъде опасно и да доведе до сериозни усложнения – не отлагайте посещението при лекар и спазвайте стрикно назначената от него терапия и дадените ви съвети!
