Хемангиобластомите представляват мозъчен тумор, който не е злокачествен. Най-често той възниква в долната част на мозъка, на гръбначния стълб или на ретината. Туморът се формира в обвивката на кръвоносните съдове. За разлика за раковите образувания, хемангиолбастомите не се разпространяват по околните тъкани и нямат разсейки.
Този вид тумори са най-редки от засягащите централната нервна система и съставляват около 2% от всички първични мозъчни образувания и около 3% от гръбначните. Те растат бавно и обикновено могат да бъдат лекувани преди да доведат до усложнения.
Както при останалите мозъчни тумори и много други заболявания, лекарите все още не могат да установят каква е точната причина за възникването на хемангиобластомите. Знае се, че хората с наследствено състояние, наречено Синдром на Фон Хипел-Линдау имат повишен риск от развитието им – около 10% от страдащите от него развиват и хемангиобластоми. Риск от развитие на хемангиобластом има и при хора с кисти на панкреаса. И докато те могат да се проявят във всяка възраст, най-често това се случва най-често при хора на възраст около 40 години.
Симптомите на хемангиобластомите зависят пряко от мястото, на което те са разположени. Туморите, които се развиват в мозъка предизвикват главоболие, загуба на баланс и ориентация, гадене, повръщане. Образуванията на гръбначния стълб водят до слабост в мускулите, запек или невъзможност за задържане на урина. Симптомите обикновено се развиват плавно и могат да бъдат на приливи и отливи, отново в зависимост от големината и разположението на туморите.
Диагноза се поставя на базата на образни изследвания – най-често това е ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография. Лечението им се извършва по два начина, които включват унищожаване на хемангиобластома.
Обикновено това е чрез операция, при която засегнатата тъкан се изрязва. Състоянието се счита за излекувано, когато лекарите успеят да отстранят целия тумор. В някои случаи това е невъзможно заради мястото, на което той се намира. При такава ситуация има риск от ново разрастване на увредената тъкан и връщане на симптомите.
В друг случай се използва специализирана лъчетерапия, която е насочена към разрушаването на тумора. Понякога изчезването му отнема няколко месеца. Обикновено до такава процедура се прибягва, когато образуванието е разположено на труднодостъпно място, до достигането на което има сериозни рискове.
В случай на успешно излекуване, усложненията от хемангиобластомите са рядкост. Целта е туморът да не достига размери, които да увредят нервите и мозъка, защото тогава има риск от трайни увреждания.
Прогнозите за пациенти с такова заболяване е много добра – обикновено пълното изрязване на образуванието е възможно, а неврологичните дефицити в следствие на него са рядкост. След излекуване е важно да се провеждат редовни профилактични прегледи.
