Еритромицинът е лекарствено средство, принадлежащо към антибиотичната група, използвано за профилактика или лечение на бактериални инфекции. Употребата му може да бъде външна- на кожата, или вътрешна.
Еритромицинът се определя като макролид антибиотик, което го поставя в определена група активни съставки в рамките на антибиотиците. Други известни представители на тази антибиотична група са например кларитромицин и азитромицина. Типичнитеприложения на макролидите са при възпаленията на синусите, острите бронхити и други инфекции.
Фармакологично действие на Еритромицин
Еритромицинът има свойството да прониква в клетъчната мембрана и действа вътре в клетката на бактерии. Еритромицинът не убива директно патогена, но ефективно спира растежа и размножаването му. Това пък позволява на имунната система да го разпознае и унищожи.
В сравнение с други антибиотици еритромицинът има две важни предимства:
- той може да се дифузира в клетките на тялото;
- разграждането му в тялото се забавя много, а това води до относително голяма продължителност на действие.
Следователно в сравнение с други антибиотици, той не трябва да се приема толкова често. За да се бори ефективно с инфекция, понякога са нужни само 3 дози. Еритромицинът може да се комбинира и с други групи антибиотици, в зависимост от тежестта на инфекцията
Употреба и приложение на Еритромицин
Еритромицинът се използва вътрешно и външно в различни дозирани форми. При бактериални кожни инфекции често е предпочитаното лекарство. При кожни наранявания, хирургични рани, изгаряния той е ефективно лекарство, тъй като прониква дълбоко в кожния слой. С него се лекува повърхностно и акне.
За вътрешно лечение еритромицинът се използва срещу различни бактреиални инфекции, но също така и като средство за реинфекция Типични вътрешни употреби са при възпаление на сливиците, отити и пневмония.
Ефективен е също при инфекции на пикочните пътища, конюнктивити, бронхити, бактериални пневмонии и други.
Странични ефекти на Еритромицин
Лечението с Еритромицин крие някои опасности, рискове и странични ефекти. Ако активната съставка се прилага заедно с други антибиотици, може да си появи кръстосана резистентност след определен период на лечение.
Едновременното използване на антибиотка с антихистамини срещу алергии или пък на приспивателни може да причинят сърдечни аритмии.
Ако лекарство се приема заедно с ергоматин, може да настъпи състояние, изискващо моментална хоспитализация. Предозирането е много опасно, защото предизвиква интоксикация на черния дроб. Затова предписанията при употребата му трябва да се спазват стриктно.
