Черният синап се нарича още хардал, горчица, лечебен синап. Той представлява едногодишно тревисто растение с жълти цветове. Плодът му е шушулка с тъмни червено-кафяви семена във всяка половина.
Най-често черният синап може да бъде открит като плевел в ниви, край пътища и градини из цялата страна. Използваемата част са изсушените му семена.
Малко преди пълно узряване горните плодоносни части на стеблото се отрязват. Оставят се да се изсушат, след което се почистват. Добитите семена се преваряват и пресяват, след което се доизсушават.
Полученото черно синапено семе има от светло до тъмно червено-кафяв цвят. Семената имат гладка сферична форма. Веднъж счукани, те не отделят миризма. Когато се сдъвчат обаче отделят парлива миризма, благодарение на отделящото се синапено масло. Имат лек маслен и горчив вкус.
В състава на черния синап се откриват масла, белтъчни вещества, слузни вещества и ензимния комплекс мирозиназа. Важен е и глюкозидът синигрин.
Черният синап намира приложение в синапена хартия, синапов спирт и синапени лапи. Използва се като силно дразнещо рецепторите на кожата вещество. Прилага се като кардио-пулмонален стимулант, за увеличаване притока на кръв и др.
Често препоръчвано средство при лумбаго, ишиас, възпалителни процеси, ревматизъм, както и за външно лечение на белите дробове и горните дихателни пътища под най-разнообразни форми - пластири, синапени книжки, синапен спирт, синапено брашно.
У нас народната медицина прилага черен синап в рецепти за вътрешно приложение при жлъчни колики и при бронхити, в комбинация с пчелен мед. С извлек от синап пък се лекува упоритата болка в зъбите.
Когато се приготвят лапи от черен синап, то за направата на тестото винаги трябва да се използува прясно изготвено синапено брашно. Лапите се прилагат внимателно, тъй като при предозирането би довело до увреждане на кожата.
Освен в медицината, синапеното семе намира широко приложение и в кулинарията. С него се приготвя подправката горчица.
