Говорим за автоимунни заболявания, когато имунната система погрешно атакува тялото. Така вместо да ни предпазва от бактерии и вируси, тялото ни се обръща срещу нас, нанасяйки сериозни щети.
Автоимунните заболявания не се лекуват. Към момента медицината е достигнала до фаза, в която успява да притъпява симптомите и да контролира имунния отговор на организма.
Традиционно за третиране на този вид болести се изписват нестероидни противовъзпалителни средства като ибупрофен и напроксен. Често се използват и имунопотискащи лекарства, за да се спре допълнителното увреждане на атакуваните от имунитета органи.
Налични са и лечения за облекчаване на симптоми като болка, подуване, умора и кожни обриви.
Храненето при добре балансирана диета и редовното упражняване също може да помогне страдащият от такова заболяване да се почувства по-добре.
Традиционните терапии за автоимунни заболявания разчитат на имуносупресивни лекарства, които глобално намаляват имунните отговори. Тези средства са много ефективни за много пациенти и по този начин остават настоящият златен стандарт за лечението на този вид заболявания.
Дългосрочните лечения с високи дози за поддържане на контрола на заболяването обаче често излагат пациента на риск от животозастрашаващи инфекции и дългосрочен риск от злокачествено заболяване.
В допълнение, ползите от тези лекарства в даден момент се уравновесяват с токсичността и сериозните опасности на страничните ефекти.
В последните години учените са насочили вниманието си към лечение на патогенните клетки в организма, като по този начин целят да оставят останалата част от имунната система да функционира нормално.
Новата вълна от лечения за автоимунни заболявания се стреми да възстановява имунната толерантност, която е стабилна във времето, така че да не е необходима продължителна терапия, както и да намали токсичността и страничните ефекти на изписваните лекарства.
