Бяс

Бяс

Бясът е опасно вирусно заболяване, поразяващо централната нервна система. Бясът е едно от най-старите болестни състояния, познати в медицината. Той е разпространен във всички райони по света, а според някои данни всяка година се регистрират нови 15000 случая на хора, заразени с бяс.

Главният рисков фактор за заразяване с бяс е ухапването от заразено куче. Лисици и други видове диви животни също са потенциален източник на заболяването. Бясът може да бъде прихванат не само с ухапване, но и с одраскване от заразеното животно.

Вирусът на бяса е невротропен, което означава, че се разпространява по нервите. В много редки случаи се разпространява по кръвен или лимфен път. Периодът за развитие на вируса е между 20 дни и 3 месеца. Колкото по-близо е ухапването от заразено животно до мозъка, толкова по-бързо се разпространява инфекцията.

След като вирусът вече е навлязъл в тялото, той постепенно се разпространява в клетките на мускулите, намиращи се в непосредствена близост до раната.

След това той прониква в нервните окончания и се придвижва съотвено към гръбначния мозък и мозъка. Веднъж озовал се в централната нервна система, вирусът отново започва да се размножава, достигайки до бъбреците, белите дробове, слюнчените жлези и другите органи в тялото.

Симптоми при бяс

По време на инкубационния период на заболяването не се установяват никакви симптоми на бяса. Инкубационният период представлява времето от заразяване с инфекцията до времето на нейното развитие. В много редки случаи е възможно инкубационният период да продължи от една седмици до цели няколко години.

Първите симптоми при бяса се изразяват с нарастващо безпокойство, трудности при преглъщане, силно главоболие, депресия, непоносимост и дори отвращение към течности.

Бяс

Болните от бяс се оплакват от намалена чувствителност, както и мравучкане в областта на ранната. В развитието на бяса те вече не могат да си намерят място, не могат да лежат, имат необходимост непрекъснато да се движат. Крещят, говорят бързо, късат дрехите си, получават панически страх от задушаване.

В по-късните фази към посочените симптоми се добавя и силно повишение на рефлексната реактивност, което от своя страна води до много тежки спазми при преглъщане. Болните са с толкова тежка чувствителност, че дори при споменаването на водата или шум от нея може да получат опасни гълтателни спазми. Именно тези спазми са най-характерният симптом при бяса.

Последната фаза на бяса е паралитичен. При него дишането вече се успокоява, страхът и спазмите изчезват, настъпва фатален край.

Диагностициране на бяс

Животното, което е причинило ухапването, трябва да бъде заловено, ако това е възможно. В случай че се хване, потенциално болното животно се затваря и се наблюдава в период за 10 дни. След отминаването на тези дни, ако то не прояви симптоми на бяс, значи не е заразно. Ако обаче развие симптомите и дори умре, трябва да се вземат проби, които да установят заразено ли е с инфекцията.

Тестовете, които потвърждават болестта бяс са няколко. Първият е т.нар. кожна биопсия, изразяваща се във вземането на малка част кожа и изследването ѝ за вируса на бяса. Кръвни тестове и проба от слюнката също могат да установят дали човек е болен от бяс. Понякога се прилага лумбална пункция.

Лечение на бяс

Въпреки напредъка на медицината, все още няма специфично лечение на бяс. При ухапване/удраскване от животно, което би могло да е заразено, раната веднага трябва да се промие с вода и сапун. При съмнения за зараза се посещава болницата. Лечението на бяса се състои в назначаването на т.нар. противобесни серуми и ваксини.

Всяко едно отлагане на посещението при лекар може да бъде фатално. Все още няма известни случаи на оздравели хора без да е приложено необходимото лечение. Ако бясът вече се е разпространил в тялото, смъртта е неизбежна. Пациентът бива отделян в тъмна и тиха стая, при буйстване се прилагат диазепам и морфин.

Профилактика при бяс

Имунизацията е основната и най-важна профилактика по отношение на заболяването бяс. Имунизацията може да бъде както профилактична, така и лечебна. Профилактичната имунизация се прилага при рискови групи – ловци, горски работници, работещи в приюти за бездомни животни и др.

Бяс

Лечебна имунизация се прилага при всички хора, които са одраскани, ухапани, дори олигавени от неимунизирани котки, кучета, диви животни като чакали, лисици, вълци и други потенциално опасни животни. Единствено лечебната имунизация може да спаси ухапан от болно животно човек от смърт. Инжекцията трябва да се направи през първия ден след инцидента, най-много до 2-3 дни.

Сериозността на ухапването не бива да се подценява в никакъв случай, а веднага трябва да се вземат необходимите мерки.

Ако човек попадне на болно животно, което и на външен вид изглежда като много болно, в никакъв случай не бива да влиза в контакт с него. Много е важно да не се доближава до животно, което не се плаши от хората и скита объркано, защото е много вероятно да е болно от бяс.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Виж повече

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати