Морфин е болкоуспокояващо, създадено през 19 век, използван масово през войните. Днес той попада в групата на наркотичните вещества поради приятните изживявания и зависимостта, до която води при редовен прием.
Морфинът е полусинтетичен опиат. Той е течен. Структурата му представлява бели кристалчета, получени чрез екстракция. В аптеките се продава в течно състояние, на ампули.
Обикновено в медицинска среда морфинът се прилага при много силни болки, при рак, тежки травми, инфаркт на миокарда, както и при кардиална астма и премедикация. Освен това намира приложение като силен аналгетик при канцерогенни заболявания. Действието му е до осем часа след приема.
Оптималната първоначална доза подкожно е 5-10 мг за 70 кг телесно тегло. Тя е достатъчна, за задоволителен аналгетичен ефект при всеки седем от десет пациента. Максималната допустима доза морфин е 50 мг на денонощие. При деца дозата варира до 0.1 мг/кг.
Морфинът е основният представител на групата на наркотичните обезболяващи средства. Притежава силно аналгетично действие поради свързването със специфични рецептори на централната нервна система.
Приемът на морфин като опиат вече не е толкова често срещано явление. Чрез проста химическа обработка той се превръща в диацетилморфин, известен като хероин, който е неколкократно по-силен наркотик. Въпреки всичко след приема на морфин се наблюдават спадане на кръвното налягане, гадене, повръщане и потискане на дишането.
При някои се наблюдава запек и задържане на урина. Приемащите морфин с немедицински цели развиват лекарствена зависимост във всичките ѝ форми - физическа, психическа и с изразен толеранс. При бременните, взимащи от опиата, се наблюдава абстинентен синдром и при бебето.
Тъй като морфинът се съдържа в опиума, той може да се пуши или поглъща. От другия му източник пък - маковата слама, се прави чай с наркотично въздействие. За сравнение морфинът за медицински цели се извлича от мака. Смята се, че за разлика от хероина, морфинът не предизвиква зависимост.
