Ваш близък възрастен човек постоянно си губи ключовете или пък постоянно се повтаря. Не изпадайте в паника, но може би имате основания да се притеснявате, че наблюдавате ранни симптоми на деменция. Ако тези привидно дребни проблеми са нови, с право сте загрижени.
Хората са склонни да приписват твърде много на нормалното стареене и пренебрегват, дали от незнание, дали на подсъзнателно ниво, когнитивната загуба. Деменцията е много разпространена и като цяло на нея не се обръща достатъчно внимание, докато се не изяви с пълната си сила.
Около 8% от европейците имат деменция. С този термин се означава загуба на интелектуална функция, която е достатъчно тежка, за да попречи на ежедневния живот. Състоянието често се проявява под формата на загуба на памет или объркване, но може да се прояви и като лошо координиране на ръцете, проблеми с дейности като готвене или работа с компютър или промени в настроението и поведението, вариращи от депресия до враждебност.
Сигурни знаци за деменция са и въпроси относно пътя до дома или други познати места, невъзможност да се оцени разстоянието до приближаващите автомобили, бъркане и невъзможност за движение на семейните финанси.
Най-важният знак за приближаващата деменция е простата промяна в човека. Ако няма причина за нея, а той се държи като различен човек с близкото си обкръжение, това най-вероятно значи, че деменцията е вече в ход. В тези случаи е необходимо лекарско изследване, за да се изключат различни болестни състояния, водещи до когнитивна загуба.
В по-голямата част от случаите на деменция загубата на когнитивна функция ще бъде причинена от болестта на Алцхаймер. Това е невродегенеративен процес, при който анормални плаки или натрупвания се наслояват в областите на мозъка, които контролират мисленето, паметта и други функции. Тъй като този процес напредва, причинява деменция.
Някои медикаментозни лечения и корекции на начина на живот могат да забавят развитието на деменция, но, за съжаление, няма лечение за състоянието.
Все пак бързата диагноза е изключително важна. По-лесно е да се защити все още здравият мозък, отколкото да се поправи повреденият. Развитието на болестта може да се забави, понякога дори и с години.
