Тиреоидни хормони се наричат хормоните на щитовидната жлеза. Заедно с нервната и имунната системи те участват в регулирането на работата на всички човешки органи (сърце, мозък, бъбреци и др.).
За разлика от повечето хормони, които действат само върху определени клетки на отделни органи (например за естрогена това са гениталиите), хормоните на щитовидната жлеза са необходими за нормалното функциониране на всички тъкани и всички органи, без изключение. Прониквайки в клетката, хормонът се изпраща в ядрото, където, като се свързва с определени области на хромозомите. Той активира комплекс от реакции, отговорни за процесите на окисление и редукция.
Тиреоидните хормони представляват основните регулатори на енергийните разходи в организма и поддържането на концентрацията им на необходимото ниво е изключително важно за нормалното функциониране на всички органи и системи.
За синтеза на тиреоидни хормони са необходими два основни компонента - йод и аминокиселината тирозин. Без йод синтезът на хормони напълно спира, така че е изключително важно да сте сигурни, че получавате достатъчно йод от диетата си. Тирозинът също постъпва в тялото с храната, той е в основата не само на хормоните на щитовидната жлеза, но и на адреналина, меланина, допамина.
Трийодтиронин (T3) и тетрайодтиронин (тироксин, T4)
Основните два хормона, които щитовидната жлеза произвежда, са трийодтиронин и тетрайодтиронин (тироксин). Трийодтиронинът съдържа 3 молекули йод, а тироксинът съдържа 4 молекули. Тези хормони са съкратени съответно Т3 и Т4. В клетките и тъканите на нашето тяло Т4 постепенно се превръща в Т3, който е основният биологично активен хормон, който пряко влияе върху метаболизма. Тироксинът (Т4) обаче представлява около 90% от общия хормон, секретиран от щитовидната жлеза.
Свободни T3 и T4
Тиреоидните хормони, преди да влязат в кръвта, трябва да бъдат свързани с транспортни протеини, глобулини, за да не бъдат „измити“ от бъбреците. Но за да попаднат в клетката и в тъканите, те трябва да бъдат освободени от този „транспортен агент“ ". Така в кръвта Т3 и Т4 се намират или в свободна, или в свързана форма. Нивото на свободните хормони е по-малко от 0. 1% от общото им количество, но именно свободната фракция на хормоните е най-биологично активната и именно те осигуряват всички ефекти на хормоните на щитовидната жлеза.
Анализът на нивото на основните хормони Т3, Т4 и техните свободни варианти е първата и най-важна стъпка при определяне на качеството на работа на щитовидната жлеза в случай на съмнение за заболяване на щитовидната жлеза.
Тиреостимулиращ хормон (TSH)
Тиреостимулиращият хормон (TSH) е основният регулатор на функцията на щитовидната жлеза. Произвежда се от хипофизната жлеза - малка жлеза, разположена на долната повърхност на мозъка. TSH контролира производството на тиреоидни хормони (тироксин и трийодтиронин), които от своя страна регулират производството на енергия в организма.
Механизмът за обратна връзка ви позволява да поддържате стабилно ниво на тези хормони. Когато тяхното съдържание в кръвта намалява, хипоталамусът отчита този факт и дава сигнал на хипофизната жлеза да синтезира TSH. Повишаването на концентрацията на TSH от своя страна стимулира производството на тиреоидни хормони от щитовидната жлеза.
Обратният процес е подобен. Дисфункцията на хипофизата може да причини неконтролируемо увеличаване или намаляване на нивата на стимулиращ хормона на щитовидната жлеза, като по този начин провокира щитовидната жлеза да произвежда необичайни количества тироксин и трийодтиронин. Увеличаването на тяхната концентрация става причина за хипертиреоидизъм и съответно намаляване на хипотиреоидизма.
Болестите на хипоталамуса, регулатор на секрецията на TSH от хипофизната жлеза, също могат да причинят смущения в тази система. В допълнение, заболяванията на щитовидната жлеза, придружени от нарушение на производството на хормони на щитовидната жлеза, могат косвено (чрез механизъм за обратна връзка) да повлияят на синтеза на тиреостимулиращ хормон, причинявайки намаляване или увеличаване на неговата концентрация.
Антитела към тиреоглобулин (TAT/anti-TG) и към тиреопероксидаза (МАТ /anti-TPO)
Като цяло антителата са протеини, синтезирани от клетките на имунната система. Основната им функция е да идентифицират и унищожават чужди обекти (бактерии, вируси и др.). Случва се обаче, че в резултат на неизправност тялото започва да произвежда антитела срещу собствените си здрави тъкани. В щитовидната жлеза ензимът тиреоидна пероксидаза (TPO) и основата за синтеза на хормони, тиреоглобулин (TG), са най-често обектите за производството на антитела.
Тиреоглобулинът е „матeриал” за хормони на щитовидната жлеза, от който клетките на щитовидната жлеза "правят" хормоните Т3 и Т4. Първо, клетките произвеждат тиреоглобулин (като по този начин създават резерви от йод), който се съхранява за бъдещето в специални контейнери - фоликули. След това, ако е необходимо, Т3 и Т4 се синтезират от тиреоглобулин.
Тироидната пероксидаза е ензим на щитовидната жлеза, участващ в образуването на активната форма на йод и по този начин играе ключова роля в производството на тиреоидни хормони.
Вредният ефект на антителата може да доведе до нарушаване на нормалното производство на хормони на щитовидната жлеза и да повлияе негативно на регулирането на нейната функция, което в крайна сметка причинява хронични патологии, свързани с хипо- или хипертиреоидизъм.
Въпреки това е важно да се подчертае, че антителата срещу TPO и TG не са ключова връзка в патогенезата на автоимунните заболявания на щитовидната жлеза и започват да се произвеждат в отговор на увреждане на щитовидната жлеза. Следователно опитите за понижаване на нивото на антителата са лишени от практически смисъл.
Тестовете ТAT и МAT се използват за потвърждаване или изключване на автоимунния характер на определено заболяване на щитовидната жлеза (разширяване на щитовидната жлеза, без да се нарушава нейната функция, първичен хипо- или хипертиреоидизъм, офталмопатия и др.). Това позволява да се предпише най-добрата и ефективна терапия. Тестове се предписват и на деца, родени от майки с ендокринни нарушения, за да се идентифицират рисковите групи за развитие на заболявания на щитовидната жлеза.
При съмнение за заболяване, свързано със щитовидната жлеза, личен лекар или ендокринолог назначават изследвания на разгледаните по-горе показатели. Референтните стойности на хормоните и антителата са различни в различните лаборатории (според използвания метод на изследване). Резултатите от изследването им се тълкуват само от специалист, който може да назначи адекватно лечение при нужда.
