Всяка жена, посещавала поне веднъж гинеколог, е получавала въпроси, свързани с термина цитонамазка. Какво е цитонамазка и защо се прави? Ето отговорите на тези въпроси, които вълнуват всички дами.
Какво е цитонамазка?
Това микроскопско лабораторно скринингово изследване, благодарение на което се изследват отклоненията в структурата на клетките на маточната шийка. Цитонамазката може да даде ранна диагноза на предракови и ракови заболявания на маточната шийка /рак на маточната шийка/. Изследването носи и информация на лекарите за възпалителни и инфекциозни промени в шийката, а също и за нейния хормонален статус.
Какво представлява цитонамазка?
При цитонамазка се взема проба при обикновен преглед. Лекарят взима материал от канала на маточната шийка. Така взетите клетки се натриват върху предметно стъкло и след подходяща обработка патологоанатомът дава своето заключение. Това може да отнеме няколко дни. Информацията се набавя чрез изследване на размера, формата, количеството и особеностите в структурата на клетките. Материалът за изследване се взема амбулаторно, манипулацията не е болезнена, и не отнема повече от минута.
Кога и как се прави цитонамазка?
Вземането на цитонамазка е важно за женското здраве. Изследването обикновено се прави на всяка жена и ако се планира бременност, при инфертилитет, нарушения в менструалния цикъл, неправилни маточни кръвотечения, включително и посткоитални, при приемането на орални контрацептиви, при генитален херпес, преди поставянето на вътрематочна спирала, при съмнение за инфекция от човешки папилома вирус (кондиломи) и винаги, когато лекарят прецени, че се налага. Обикновено гинеколозите препоръчват цитонамазка да се прави през 6 месеца, при регулярните гинекологични прегледи на всяка жена.
Идеалното време за вземане на цитонамазка е в първите 4-5 дни след приключването на менструацията. Желателно е 2 дни преди това да се избягва полов акт, да не се употребяват интимни кремове, да не се правят влагалищни промивки.
Резултати от цитонамазка
За оценка на събрания от цитонамазка материал се използват две класификации. Едната по-масово употребявана у нас – на Папаниколау (РАР – І, ІІ, ІІІ, ІІІА, ІІІВ, ІV и V група), и на Бетезда, която се разпространява по-широко като по-нов стандарт след 2001 г.
