Няма как да ви разкажем историята на пеницилина, без да споменем неговия откривател - Александър Флеминг. Той бил роден в Шотландия в края на 19 в. в бедно семейство и от малък проявявал интерес към биологията.
Благодарение на скромно наследство от чичо си той успява да се запише с медицинско училище и успешно завършва образованието си. Работи в лаборатория, където покрай другите си занимания започва да провежда и наблюдения върху стафилококовите култури.
През заветната 1928 г. (годината, в която е открит пеницилинът) забелязва, че когато е изложена на въздух стафилококовата култура, тя се покрива с мухъл, който всъщност елиминира стафилококовите бактерии. И то не само тях. Нарича субстанцията пеницилин и съвсем безпогрешно стига до извода, че именно тя може да даде огромен тласък за лечението на редица болести, както и че може да предизвика истински фурор в медицината.
За съжаление, Флеминг не намира начин как да пречисти пеницилина, нито пък как да започне да го произвежда в по-големи количества, така че от него да има някаква полза. Това се случва чак по времето на Втората световна война, когато двама английски лекари започват да проявяват интерес към откритието на Флеминг.
Благодарение на техния финален щрих върху това велико откритие, както и благодарение на фармацевтичните лаборатории, действащи по това време, след края на войната пеницилинът вече се използва масово за лечението не само на военни, но и на цивилни граждани.
Въпреки че Флеминг получава Нобелова награда, той до края на живота си остава скромен човек, който не се ласкае от славата си. По повод великото си откритие, той споделя пред медиите: "Вие казвате, че съм изобретил нещо. Всъщност аз само съм видял. – видял съм това, което е създадено от Господ Бог за човека. Честта и славата принадлежат не на мен, а на Бога."
Днес ползите и приложението на пеницилина, който се явява "баща" на всички останали антибиотици, не е тайна за никой. С негова помощ успешно се лекуват редица заболявания, които в миналото са били смъртоносни - пневмония, стрептококови инфекции, менингит, сифилис, лаймска болест, лептоспироза, листериоза, антракс и др.
Като финал на разказа ни за пеницилина, няма как да не споменем, че за разлика от много други антибиотици, той е с ниска токсичност. Ползите от него са огромни за човешкото здраве, а вредите са сведени до минимум.
