Едно от най-характерните свойства на кръвта е нейната способност да коагулира - или, просто казано, да се съсирва. Това осигурява навременно спиране на кръвотечението при нараняване, както и затваряне на раната срещу евентуални последващи прониквания на болестотоворни микроорганизми и вещества.
При определени състояния обаче кръвта е склонна да се съсирва спонтанно, без нараняване - а това може да се окаже животозастрашаващо. Образуваният в големите кръвоносни съдове съсирек (тромб) може да запуши вена или артерия, което да доведе до тежки, нерядко фатални последици. Тук на сцената излизат антикоагулантите!
Какво представляват антикоагулантите?
В медицината и фармацията антикоагулантите са група противосъсирващи лекарствени средства, разделени на две подгрупи: парентерални - тоест, такива, които се прилагат мускулно, венозно и въобще по всякакъв метод, различен от поглъщане през устата, и перорални - такива, които се приемат през устата. Парентералните антикоагуланти са с пряко действие, а пероралните - с непряко. Характерни представители на първата група са хепарин и нискомолекулярни хепарини - еноксапарин, далтепарин, надропарин, а на втората - синтром, ривароксабан, дабигатран, апиксабан.
Кога се прилагат антикоагуланти?
Перорални антикоагуланти се използват за превенция и терапия на състояния като предсърдно мъждене и остър коронарен синдром. Парентералните, с пряко действие антикоагуланти - и най-вече хепарин - се прилагат като профилактика и лечение в случаи на дълбока венозна тромбоза и белодробен тромбемболизъм.
Хепаринът намира приложение в комплексната терапия при пациенти с нестабилна стенокардия, инфаркт на миокарда, след коронарна ангиопластика и поставяне на стент. Заради многото възможни странични ефекти и честите усложнения употребата на тези лекарствени препарати изисква внимателно дозиране и наблюдение на пациентите.
Какви могат да бъдат усложненията от терапия с антикоагуланти?
Две думи: неприятни и сериозни! Продължителна терапия с хепарин примерно може да доведе до тромбоцитопения, остеопороза и последващи патологични фрактури, както и изразен косопад и алопеция - макар и обратима. Пероралните, с непряко действие антикоагуланти не са толкова агресивни, но при всички случаи продължителното приложение или високите дози антикоагуланти могат да доведат до усложнения, сред които и кървене от вътрешните органи.
Кога антикоагулантите са неприложими?
Всъщност няма такива данни. Въпреки относително високата вероятност от нежелани странични ефекти, антикоагулантите са приложими дори при бременност, при хора в напреднала възраст и при увреждания на отработващите органи - бъбреци и черен дроб. Специфичните обстоятелства изискват специфично преценяване на типа антикоагулант, дозите и честотата на прием - но няма категорични данни за противопоказност.
Бонус факти:
Човечеството се сблъсква с прием на антикоагуланти дълго преди медицината и фармацията да се развият достатъчно, за да ги открият и създадат като лекарствени средства. При това - насилствен прием! Комарите, бълхите, дървениците, кърлежите, пиявиците и всички кръвосмучещи насекоми, акари и прешленести червеи, с всяко ухапване ни инжектират с коктейл от храносмилателни ензими и антикоагуланти - а някои, за разкош, отделят и анестетик.
Така си осигуряват поглъщането на максимално количество кръв, забавяйки процесите на коагулация, а видовете, които отделят и анестетик - като например дървеницата - често успяват и да останат незабелязани.
За щастие размерите на тия неприятни създания не им позволяват да произвеждат и складират значителни количества, така че дозите, които получаваме при ухапване, са незначителни, повърхностни и общо взето - безвредни, ако не са налице алергии.
