Смятан за генетично заболяване, атопичният дерматит е хронично състояние на кожата, характеризиращо се с дразнене, сухота, зачервяване и възпаление. Причините за развиване на заболяването всъщност са комплексни.
Генетичната предразположеност е безспорна, но често атопичният дерматит се дължи на разстройства на имунната система, навлизане на патогенни микроорганизми в кожата и дори на психосоматични фактори. При това заболяване кожата страда от недостиг на липиди и не е способна да изпълнява основната си функция - главна защитна обвивка на тялото.
Проникването на алергени и бактерии е значително улеснено, което води до чести възпаления - особено по лицето и местата, в които кожата е естествено нагъната. Обикновено се редуват периоди на пълно отшумяване на възпаленията с последващото им завръщане и влошаване - или, с други думи, ремисии и обостряния.
Характерна и особено неприятна особеност на атопичния дерматит е фактът, че няма разработено дефинитивно лечение за това състояние!
Макар и медицината да има представа за факторите, повлияващи възникването и протичането на атопичния дерматит, причините за заболяването не са категорично изяснени. По тази причина всяко лечение е по-скоро терапия за облекчаване на симптомите - и въпреки това има доста неща, които бихте могли да направите!
Първо и основно: хидратация! При атопичен дерматит кожата е суха не само заради недостига на мазнини, а и заради факта, че не успява да задържи вода.
Хидратирането на кожата до голяма степен възстановява нормалното й състояние, което пък и позволява да изпълнява успешно функциите си на защитна обвивка на тялото. Друго препоръчително средство в терапията на заболяването са катранените продукти. Гелове и алкохол-съдържащи продукти са противопоказни - могат да утежнят състоянието.
Добре е употребата на хидратиращи продукти да се комбинира с локално приложими нестероидни средства с успокояващо действие.
Може би най-прилагани препарати от тази група са Pimecrolimus (Elidel) и Tacrolimus (Protopic). Те са ефективни както в овладяването на кризисната симптоматика на атопичния дерматит, така и за превенция на влошаване на заболяването и поставянето му под контрол в дългосрочен план.
Нестероидните противовъзпалителни средства не просто потискат сърбежите, разраняването и останалите неприятни симптоми на атопичния дерматит, а осигуряват и по-продължителен безсимптомен период между отделните пристъпи. Тоя вид медикаменти се приемат добре от организма и са приложими върху всички зони на тялото, включително и най-чувствителните.
Това, както и фактът, че не предизвикват характерните за кортикостероидите странични ефекти, ги прави подходящи и за деца над 2 години. Все пак употребата им трябва да е базирана на лекарско предписание и указания!
Интензивността на някои пристъпи или устойчивостта на симптомите срещу терапията с нестероидни медикаменти налага употребата на свързаните с доста рискове кортикостероиди.
Силното действие на този клас медикаменти изисква да се знае кога и как точно да се употребяват. Кортикостероидите за локално приложение са под формата на крем, унгвент, лосиони и спрейове.
Прилагат се най-вече за овладяване на симптоматиката при пристъп - действието им се изразява в потискане и ограничаване на сърбежите и възпалението. Лосионите и спрейовете са предназначени за окосмените части на тялото, в които кремовете и унгвентите (мазила) са неподходящи.
Баня или топъл компрес непосредствено преди нанасянето на локалнодействащ кортикостероиден медикамент повишава степента на проникване в кожата. Приложението при малки деца, както и в чувствителните кожни участъци при възрастни, изисква повишено внимание! Възможни странични ефекти, някои от които - необратими - са кожна атрофия, депигментация, повишено окосмяване и обриви.
Нанасянето на кортикостероидни препарати повече от два пъти дневно е силно непрепоръчително, а определянето на точния препарат, схемата и методиката на приложение винаги са от компетенциите на лекар!
При пациенти, които не се повлияват задоволително от класическите, медикаментозни терапии, алтернатива е лечението с ултравиолетова светлина.
Този метод представлява облъчване с UV-лъчи няколко пъти седмично, задължително под наблюдението на специалист. Употребата на солариум в домашни условия носи риск от предозиране, което би влошило проблема.
Ако индивидуалното състояние - тип кожа, реакция на слънчева светлина и т.н. - позволява, то от полза би могло да бъде и краткото, периодично излагане на слънчевото лъчение. Особено важно е обаче да не се допуска изгаряне! При пациенти с подчертано светла кожа и/или негативни реакции на дерматита към светлина, терапията с ултравиолетови лъчи не е удачен метод.
При определени обстоятелства част от терапията на атопичен дерматит могат да се окажат и антибиотиците.
Те обаче се явяват по-скоро съпътстващо лечение - нямат пряко отношение към заболяването, а се прилагат при наличието на патогенни микроорганизми по кожата. Някои от антибиотиците, прилагани при подобни състояния - например еритромицин - не се комбинират добре с медикаментите, приемани при астма. Уверете се, че лекуващите Ви лекари са наясно със състоянията Ви и медикаментите, които приемате за всяко заболяване!
Относително скромния успех на класическата медицина в лечението на атопичен дерматит логично благоприятства търсенето на алтернативни методи. Билки, акупунктура, източна медицина и хомеопатия са сред методите, на които, според статистика от няколко държави, се доверяват близо половината от хората, засегнати от атопичния дерматит.
