Псевдотуберкулозата е чревна инфекция, характеризираща се с треска, интоксикация, увреждане на тънките черва, черния дроб и често скарлатинен обрив. Причинителят на псевдотуберкулозата е бактерията Yersiniа pseudotuberculosis, която принадлежи към семейството на чревните бактерии.
Особеността на тази бактерия е, че тя може да расте и да се размножава при ниска температура и висока влажност (оцелява в хладилника, включително при многократно замразяване). Във вода запазва свойствата си от 2 до 8 месеца, в масло и хляб до 5 месеца, в захар - не повече от 3 седмици, в мляко - до 1 месец. В почвата може да съществува около 1 година. Този патоген може да присъства и върху кухненски предмети и контейнери, в които се съхраняват продуктите.
Патогените са широко разпространени в природата: те се намират в почвата, водата и се отделят от тялото на много животински видове. Основният резервоар на патогена в природата обаче очевидно са малките гризачи, които, заразявайки различни предмети от околната среда, храна, вода, допринасят за разпространението на инфекцията сред другите животни. Друг резервоар на патогени на псевдотуберкулозата е почвата. Човек, като правило, не е източник на инфекция.
Основният начин на разпространение е храната. Факторите на предаване включват зеленчукови ястия (салати от зеле, моркови и др.). Освен това можете да се заразите, като пиете вода или мляко без термична обработка. Контактът на патогена с готовите продукти е възможен, ако не се спазват правилата за съхранение. Предаването чрез водния път е по-малко вероятно, обикновено се осъществява при пиене на вода от открити водни басейни.
Псевдотуберкулозата се среща във всички възрастови групи, но по-често при деца от първите години от живота. Рискът да се разболее от дете се появява веднага щом родителите започнат да му дават пресни зеленчуци и плодове или например да дъвче копър, като го изплакват малко с вода.
При възрастни псевдотуберкулозата протича в по-лека форма, няма такава изразена клинична картина, възстановяването често се случва самостоятелно. Изключение правят хората с патология на имунната система и хронични чернодробни заболявания. Пиковата честота на псевдотуберкулозата се проявява през пролетните месеци (март-май).
Класификация на типовете псевдотуберколоза
- коремна форма (локализирана, стомашно-чревна) - гастроентероколит, мезаденит, апендикуларна форма, терминален илеит, хепатит);
- имуногенна форма - миокардити, артрити, синдром на Райтер, еритема нодозум, тиреоидити и пр.;
- генерализирана форма със засягане на множество органи;
- локални форми – коремната, засягаща ставите, нервната система, обривна форма и др.;
- септична форма – при хора с имунодефицит.
Според тежестта на заболяването, то може да бъде леко, средно или в тежка форма. Според протичането – опростено или с усложнения.
Как се развива заболяването?
- епидемична фаза (инфекционна фаза) - поглъщане през устата в стомаха;
- проникване в стомашно-чревния тракт и локална първична лезия;
- регионални възпалителни и общи реакции на организма;
- хематогенно разпространение (чрез кръвта);
- паренхимно разпространение (фиксиране в различни органи);
- вторично хематогенно разпространение (рецидиви и обостряния);
- оздравителен период.
Имунитетът е много нестабилен, имунният отговор е лош.
Симптоми на псевдотуберкулоза
Продължителността на инкубационния период варира от 3 до 21 дни, обикновено е само 1-7 дни.
Псевдотуберкулозата започва остро: настъпва втрисане, телесната температура се повишава до 38–38. 5 ° С. Пациентите имат главоболие, слабост, болка в мускулите и ставите.
Едновременно със синдрома на интоксикация се появява гадене, при някои пациенти - повръщане, болки в корема. Локализацията на болката е в епигастралната област, около пъпа, в долната дясна част на корема, понякога в дясното подребрие.
Изпражненията са течни, вискозни, с остра миризма. При някои пациенти, когато дебелото черво участва в процеса, се открива примес на слуз в изпражненията, по-рядко кръв. Честотата на изпражненията е 2-3 до 15 пъти на ден. Продължителността на заболяването е от 2 до 15 дни.
През първата седмица на заболяването кожата на пациентите е суха, гореща, а лицето е подпухнало. Забелязва се зачервяване на конюнктивата. Често, особено при деца, се определя блед назолабиален триъгълник.
Кардиналните признаци на псевдотуберкулоза включват появата на "качулка" (зачервяване на лицето и шията), "ръкавици" и "чорапи" (ограничено зачервяване на ръцете и краката). Тези симптоми се появяват най-често на 2 - 4-ия ден от заболяването.
Обривът продължава 1-7 дни. След изчезването му, от 2-рата седмица на заболяването, при повечето пациенти се появява лющене на кожата на торса, лицето и шията и ламеларно (подобно на листа) лющене на кожата на ръцете и краката.
Езикът, покрит в първите дни на заболяването с бяло покритие, често се изчиства от 5-7-ия ден и става малиново-червен.
Диагностика на псевдотуберкулоза
Решаващи в диагнозата са специфични диагностични методи - бактериологични и серологични.
Основните материали за бактериологично изследване са съдържимото на червата, кръв, цереброспинална течност, изследване на лимфните възли и апендикса.
Използва се ензимно свързан имуносорбентен анализ (ELISA) за определяне наличието на псевдотуберкулозни антигени в изпражненията и други материали.
При бързата диагностика на псевдотуберкулоза се използва RNGA с имуноглобулинова диагностика и VFA.
Хистологичното изследване на биопсични образци на лимфни възли и други органи също има определено значение в диагнозата.
Лечение на псевдотуберкулоза
За лечение се използват антибиотици, сулфонамиди и химиотерапия. Антибактериалната терапия шключва гентамицин, хлорамфеникол, фуразолидон, доксициклин. Продължителността на терапията зависи от формата на заболяването: при локализирана форма е 7-10 дни, при генерализирана - поне 12-14 дни.
Лечението на псевдотуберкулозата включва също назначаването на детоксикационни, възстановителни, стимулиращи и десенсибилизиращи средства. В някои случаи се използват глюкозо-електролитни и полиионни разтвори за рехидратация. Според показанията може да се извърши хирургично лечение.
Превенция на псевдотуберкулоза
Превенцията на псевдотуберкулозата включва наблюдение на състоянието на зеленчуковите складове, борбата с гризачите, както и санитарно-хигиенни мерки в хранителни предприятия и местата за преработка на храни: спазване на правилата за транспортиране, съхранение, приготвяне и продажба на хранителни продукти, постоянен санитарен надзор на водоснабдяването.
