Ще спре ли затоплянето разпространението на новия коронавирус?

Теориите кога и с какви последици ще приключи пандемията от коронавируса са много.

Някои предполагат, че заразата естествено ще затихне благодарение на мерките за изолация, които повечето държави предприемат.

Други вярват, че в основата на преодоляването на тази криза е колективния имунитет, който трябва да изградим, каквато беше първоначалната тактика на Великобритания например.

Епидемиолозите и вирусолозите обаче виждат лъч светлина – всички вируси виреят по-успешно на по-ниски градуси.

В този ред на мисли - добрата новина: идва лято, а не зима и силата на коронавируса ще намалее през топлото време.

Новата зараза е респираторна инфекция, която поразява горните дихателни пътища.

Все още се смята, че болшинството от заразените изпитват леки, дори понякога незабележими симптоми на коронавирус. Заразата обаче е особено рискова за хората над 60 и за тези с придружаващи заболявания, най-вече сърдечни, онкологични, респираторни.

Обяснението зад позитивните очаквания на учените - както вече казахме коронавирусът е респираторна инфекция, която предпочита ниски температури.

На това се основава и откритието, че ски курортите се превръщат в своеобразни огнища на разпространението заради прекаленото охлаждане на горните дихателни пътища, което създава перфектна предпоставка за размножаване на вируса.

Тази теория се основана и на друг факт – заразата достигна до всички континенти на света, но заразяването се случва с по-бавни темпове в страните с по-топъл климат, които се намират в южното полукълбо.

Други учени обаче отхвърлят теорията, че топлото време ще допринесе за спиране на вируса.

Според изпълнителният директор на програмата за извънредни ситуации на Световната здравна организация д-р Майкъл Райън, подобни тези биха създали фалшиви очаквания.

И наистина – на този етап те са по-скоро спекулации, обосновани на естествения живот на други вируси.

Д-р Дейл Фишър от Националния университет на Сингапур смята, че изграждането на имунитет е по-реалистичен сценарий за прекратяване на пандемията.

Колегата му от Университета в Мериленд – д-р Мохамед Саджади обаче открива прилика между районите, в които коронавирусът върлува – температура, която варира основно между 5 и 11 градуса.

Друга възможна теза за това някои страни да имат по-малко случаи на зараза от други, е възможността за неотчитане на случаите на заразяване.

Според д-р Бенджамин Каулинг студеното време означава, че хората прекарват повече време на закрито, а по този начин имат по-близък контакт с други, които са потенциални заразители, което увеличава случаите.

Други учени обаче са категорични против подобна теза – някои смятат, че макар и вирусът да предпочита по-ниски температури, когато навън е студено, контактите ни с хората намаляват, което автоматично ограничава заразата.

Така или иначе до трайно покачване на температурите остават 2 месеца. Дали вирусът ще изчезне от топлото време – предстои да видим.