Фекалните камъни в червата и ректума са много твърди образувания, които имат плътна консистенция и се образуват при хроничния запек, нарушения в перисталтиката или при някои хронични заболявания на храносмилателния тракт. Заболяването може да протича както безсимптомно, така и със следните признаци: коремна болка, гадене, повръщане, оскъдни течни изпражнения, кървене.
Фекални камъни се диагностицират с помощта на сигмоидоскопията, рентгеново изследване на дебелото черво (иригоскопия) и колоноскопия. Лечението е консервативно с използването на ендоскопски процедури и сифонни клизма, като в случай че тези действия не са ефективни, тогава се предприема хирургическа намеса.
Симптоми и усложнения на фекалните камъни в червата и ректума
Ако фекалните камъни са малки, то може да не се наблюдава никаква конкретна симптоматика. Те могат случайно да се открият при рентгеново изследване на дебелото черво и колоноскопия. Ако камъкът частично прекъсва лумена на дебелото черво, тогава болните се оплакват от чест запек, подуване на корема и спастични болки.
Течните изпражнения могат да преминат покрай фекалните камъни, като затова болният може периодически да има диария на фона на хроническия запек. Ако фекалните камъни повреждат стената на червото, тогава болките могат да се усилят значително. Във изпражненията на пациента се появява голямо количество слуз, понякога с примеси на алена или тъмна кръв (мелена).
Поради хроничният запек пациентите са много раздразнителни, като се наблюдава незначително намаляване на теглото, загуба на апетит, гадене и обща слабост.
Фекалните камъни в червата и ректума могат да бъдат и с много големи размери. В този случай те водят до чревна непроходимост, която се проявява с внезапна болка, подуване на корема, симптоматика на интоксикация на организма, треска. При палпация се наблюдава незначителна болка и напрегнатост в долната част на корема.
Продължителното повреждане на стените на червото провокира злокачествена пролиферация, а именно в мястото на контакта с фекалния камък може да се развие рак. Увреждането на стените на червата може да доведе също така до руптури. Ако фекалния камък попадне в апендикса, тогава това много бързо води до запушване и възпаление. Вследствие на тези апендикуларни отлагания може да се стигне до развитието на гноен (флегмонозен) апендицит, гангрена или емпием на апендикса.
Лечение и премахване на фекалните камъни в червата и ректум
В повечето случаи премахването на фекалния камък може да стане с консервативни методи. Например, ако те се намират в дисталните отдели на дебелото черво, тогава могат да бъдат отстранен с помощта на дигитално ректално туширане. При неефективност на този метод се прибягва до сигмоидоскопия и колоноскопия.
Едва след като използваме всички тези методи, можем да пристъпим към сифонна клизма, която трябва да бъде назначена от лекар. В никакъв случай не трябва да се опитвате да премахнете фекалните камъни с помощта на слабителни.
Хирургическото лечение е необходимо, ако фекалният камък е мигрирал към апендикса и е причинил възпаление. След това апендиксът се отстранява. Също така пациентът трябва да бъде опериран, ако увреждането на чревната стена е довело до частична некроза. Понякога се налага хирургическо лечение във връзка с настъпилата чревна непроходимост.
Дори ако се премахне камъкът с консервативно лечение, стените на дебелото черво трябва да се изследват обстойно, като при необходимост може да се наложи да бъде взета биопсия, тъй като в мястото на контакта на копролита (фекалния камък) и червото може да се развие злокачествен тумор. В бъдеще пациентът трябва да се подлага на редовни прегледи.
За да се предотврати образуването на фекални камъни, на първо място трябва да следите за рациона си. Менюто ви трябва да е здравословно и балансирано, а също така да е богато на фибри, за да се избегне запекът.
Пациентите с патологии, които водят до нарушена перисталтика или удължаване на дебелото черво, трябва особено внимателно да следят изпражненията си, като при необходимост трябва да посещават лекар за профилактични прегледи.
