Електромиографията е диагностичен метод, при който може да се оцени функционалното състояние на нерва, който инервира увредения мускул. С помощта на изследването може да се прецени, каква е конкретната локализация и степента на увреждане, но също така тежества и самото естество на увреждането на нервите и мускулите.
Кога и защо се назначава електромиографията?
Изследването може да се назначи при различни ситуации и състояния, като например при наличие на лезии на нервната система или при някакви двигателни проблеми. При него се прави запис на биоелектричните потенциали, като основната цел на електромиографията е поставянето на конкретна диагноза, но и да се оцени по-добре взаимодействието между мускулната и нервната система.
Прилага се при миастения гравис, мускулни дистрофии и други заболявания, които се характеризират с наличието на нарушения в двигателните неврони на ЦНС (централната нервна система). Могат да бъдат открити и различни увреждания на чувствителността на мускулните влакна, както и ранните признаци на дегенерация на нервите.
Електромиографията има голяма диагностична стойност, защото при нея могат да се открият конкретните причини за намаляване на масата на мускулите, както и да се видят особеностите на невромускулното взаимодействие.
Ако се наблюдава промени в нервните влакна, тогава при изследването ще се диагностицират също така увреждания на миелиновата обвивка или аксиални цилиндри. Могат да бъдат засегнати, както само корените или ствола на нерва, така и двете. Днес има няколко метода на извършване на изследването:
Повърхностно
При този неинвазивен метод електродите се поставят върху цялата повърхност на ръцете, краката, шията и други части на тялото, а именно в зависимост от зоната на увреждане. Може да се прилага и на деца, както и на пациенти с нарушен вискозитет на кръвта. Методът помага да се оцени състоянието на голяма площ от мускулна тъкан. Недостатъкът обаче е сравнително ниската чувствителност. Не причинява болка.
Местно (локално)
Провежда се с помощта на иглен електрод, който представлява тънка игла, която се вкарва директно в мускулната тъкан. Смята се за по-информативен, тъй като при изследването се получава връзка директно с изследвания мускул. Методът е инвазивен, като дори на повърхността на лицето могат да се монтират електроди, за да се оцени функционалността на седалищния нерв и лицевите мускули.
Стимулиране
Този тип диагностика се провежда с помощта на иглени и повърхностни електроди, които причиняват неконтролирано свиване на мускулите на пациента. Използва се, ако има съмнение за нарушена нервна проводимост.
Само лекар може да определи кой тип електромиография да се използва за диагностика на състоянието на мускулите. Изборът зависи от състоянието на пациента, съпътстващите заболявания и настоящата диагноза.
В някои случаи се препоръчва провеждането на съвместна локална и повърхностна диагностика. Понякога паралелно с електромиографията се назначава изследването електроневромиография. Този метод позволява да се получи точна информация за скоростта на импулсите по периферните нерви.
Може да се извърши на долните крайници, за да се направи оценка на състоянието на сетивните и двигателни влакна във връзка с получени наранявания или различни форми на полиневропатия.
Основните показания за електромиография са:
- мускулна болка, спазми или слабост;
- болест на Паркинсон;
- наранявания и синини на периферните нерви и гръбначния мозък / мозъка;
- полиневропатия;
- полиомиелит;
- лицева невропатия;
- тунелен синдром;
- полимиозит;
- ботулизъм;
- микроинсулт;
- мускулна дистония (нарушения в тонуса).
Изследването се извършва преди и по време на самото лечение, за да се оцени ефективността на терапията. Локалната електромиография се използва и в козметологията, за да се определи точното място на приложение на ботокса. Електромиографията е напълно безобидна процедура, но все пак има противопоказания, които се считат за общи за повечето диагностични изследвания.
- остри прояви на сърдечно-съдови нарушения;
- психични заболявания;
- епилепсия;
- инфекции в острия стадий;
- наличието на пейсмейкър.
Изследването има висока диагностична стойност при редица заболявания, ако се наблюдава някакво увреждане на мускула или нерва. То помага много при избирането на терапията на пациента и се назначава също така при вече доказани заболявания, за да може да се оцени ефективността му, както и да се прецени дали се налагат някакви промени в терапията.
