С напредъка в познанията в областта на метаболизма и физиологията на човешкото тяло е изяснено, че пикочната киселина е краен продукт от разпадането на група азотсъдържащи съединения, наречени пурини. Пуринът е съединение, открито през 1884 година от немски химик Фишер.
Интересът към пурините нараства силно, след като бива установено, че те участват в състава на ДНК, носителят на наследствената информация, и рибонуклеиновата киселина. Пурините акумулират енергия в човешкото тяло, която управлява огромен брой метаболитни процеси.
В състава на изброените жизненоважни за човешкия организъм вещества влизат две производни на пурина - аденин и гуанин.
Пикочната киселина всъщност се явява краен продукт на техния разпад.
Пуриновото ядро изгражда и редица добре познати растителни алкалоиди като кофеина, теобромина и теофилина, които се съдържат в кафето, какаото и чая.
Пурините, както става ясно, са вещества в храната. Те са част от всяка клетка и са необходими за генетичния материал и изграждането на нови клетки. Когато пурините се разграждат от храната, се получава пикочна киселина.
При някои хора тя не може да се отдели в достатъчно количество. Създава се прекомерно високо ниво на пикочната киселина в кръвта, което води до отлагания в ставите.
Процесът може да причини такива заболявания като подагра, артрит, а в следствие на нарушената работа на бъбреците и на заболявания като бъбречно-каменна болест, бъбречни възпаления и други.
Много често високата пикочна киселина се констатира случайно при лица със затлъстяване, при високи нива на холестерола и триглицеридите, захарен диабет, сърдечно-съдови заболявания, бум на които има в последните десетилетия.
Когато се появят здравословни проблеми, е необходимо да се преразгледа менюто, да се спазват принципите на правилното хранене и да се ограничи консумацията на храни, които съдържат пурини.
За възстановяване на нормалните метаболитни процеси в тялото, дневният прием на пурин трябва да бъде намален до 500 милиграма. За да се постигне тази стойност, е необходимо да се намали консумацията на месо, риба и колбаси до максимум 3 пъти седмично. Препоръчителният размер на порцията от максимум 100 грама месо или птици или 50 грама колбас трябва да се спазва.
Алкохолът също трябва да се ограничи силно, защото има двойнствена роля - стимулира разпада на пурини и в същото време влошава секрецията на бъбреците, с което спомага за повишаване на нивата на пикочната киселина.
