Тумор и карцином определено се числят към думите, които е по-добре да не срещате по никакъв повод, а след такъв старт и рак вече не звучи като симпатичното водно животинче с щипки! По-широката обща култура обаче не е навредила на никого, така че може би си заслужава да разгледаме какво представляват и има ли разлика между тези понятия!
Както почти всички медицински термини, "тумор" също идва от латински - и всъщност означава просто "подутина". Същността на тумора обаче съвсем не е толкова безобидна, колкото името му - туморите са нововъзникнали в организма образувания, продукт на неограничено, нерегулирано и неконтролирано от организма размножаване на клетки.
Тези клетки не достигат фаза на съзряване и диференциране - тоест, не се превръщат в определен тип клетка - и могат да се развият във всички тъкани в тялото. Основно туморите се делят на два вида: доброкачествени и злокачествени, което, ако трябва да го изпълним с повече смисъл, означава смъртоносни и несмъртоносни!
Редът, разбира се, е обърнат - потенциално смъртоносни са злокачествените тумори. Просто трябва да се погрижим и за ритмичността на текста!
Като доброкачествени биват определяни туморните образувания, които по състав са подобни на тъканта, върху която се развиват (тоест - налице е тъканен атинизъм). По тип доброкачествените тумори се делят на епителни, мезенхимни, на нервната система и на кръвоносните и лимфните съдове. От своя страна епителните се делят на два подтипа: папиломи - когато се развиват върху покривен епител, и аденоми - когато са върху жлезист епител. Названията на мезенхимните доброкачествени тумори пък се формират от името на тъканта, върху която се развиват, и окончанието „ом“ – остеом, липом, фибром, хондром. Доброкачествените тумори на нервната система са менингиом и неврином, а на кръвоносните и лимфните съдове – хемангиом и лимфангиом.
В обичайния случай единственото въздействие на доброкачествения тумор върху състоянието на организма е механично - нарастващата подутина просто притиска тъканите и органите в съседство и след оперативно отстраняване на тумора всичко е наред. Има обаче ситуации, в които доброкачествен тумор може да доведе до смърт - обикновено при дислокация в мозъка. За капак - съществува и риск доброкачествени тумори (обикновено родилни белези и липоми) да мутират в злокачествени!
За да бъде определен като злокачествен, един тумор трябва да притежава четири отличителни характеристики:
- инвазивност: туморните клетки проникват в тъканта-гостоприемник чрез специфична ензимна активност;
- способност за проникване: туморните клетки преминават граничната тъкан и се настаняват в съседната тъкан;
- разрушителен ефект: при развитието си туморните клетки унищожават съседната тъкан;
- метастазиране: способни са да използват кръвоносните и лимфните съдове като транспортни коридори и образуват метастази на нови места.
Категоричното класифициране на един тумор е възможно единствено чрез биопсия (хистологично изследване) на туморната тъкан.
Извън медицинските среди злокачествените тумори са известни като "рак" - названието е познато в цял свят. Професионалният термин обаче е "карцином" - с което отговаряме на въпроса от началото:
Карциномът е вид злокачествен тумор - а злокачествените тумори са рак!
Не всеки злокачествен тумор обаче е карцином! Названията им се определят според тъканта, върху която възникват - както и при доброкачествените!
Злокачествен тумор, развиващ се върху покривен епител, се нарича карцином; при жлезист епител е аденокарцином.
Злокачествените мезенхимни тумори получават името си от името на тъканта и окончанието „сарком“ – остеосарком, липосарком, фибросарком, хондросарком.
При злокачествен тумор на нервната система се добавя „анапластичен“ - анапластичен менингиом, анапластичен неврином
Когато злокачествените образувания са върху кръвоносни и лимфни съдове, те са хемангиосаркоми и лимфангиосаркоми.
За разлика от доброкачествените, злокачествените тумори могат да се развиват и в кръвна и лимфна тъкан - в такива случаи се наричат левкози и лимфоми.
Възникването на тумори се дължи на мутация на клетъчната ДНК, която поразява способността на клетките да контролират и ограничават клетъчното делене. В клетките, изграждащи живите организми, са заложени защитни механизми, които не само поправят клетъчната ДНК, а са способни и да унищожат повредената клетка, ако промените са непоправими.
По тая причина мутацията на един тумороподтискащ ген обикновено не е достатъчно условие за възникване на тумор. Необходима е комбинация на няколко отделни мутации - което, за съжаление, все пак се получава. Определено значима новина по темата е появилата се неотдавна хипотеза, че голяма част от злокачествените тумори (с други думи - видове рак) са причинени от вирусни инфекции.
