Артроза

Артроза

Артрозата представлява заболяване, което поразява една или няколко стави и се получава в резултат на увреждане/износване на ставния хрущял. Първичното засягане на ставния хрущял е последвано от вторично увреждане на костта около него и възпаление на ставната обвивка, съпроводено с нейното свиване. Артрозните промени на засегнатата става се явяват краен резултат от редица болестни процеси, причиняващи структурна и функционална недостатъчност.

Артрозата е заболяване, което поразява не само цялата става, но и разположените около нея сухожилия и мускули, синовиална мембрана, ставни връзки, лежащата кост под ставния хрущял, както и капсулата, обгръщаща отвън ставата.

Първичното поражение обаче засяга единствено ставния хрущял. В резултат на въздействието на редица фактори, хрущялът се разрушава и стеснява цялата ставна цепнатина. В крайните фази на засягането на хрущяла под него започва да излиза хрущялната кост, която е оголена, и се наблюдава триене в двете страни на ставата.

Следващият етап засяга подхрущялната кост, в която започват малки счупвания, в резултат на прекомерното натоварване върху нея. Смачканите костни фрагменти и парчета разрушен хрущял образуват телца, причиняващи възпаление на синовиалната мембрана. Това възпаление е водеща причина за изливане на възпалителна течност във вътрешността на ставата и появата на оток.

Настъпващите промени в подхрущялната кост са причина за нейното постепенно изменение. То протича в няколко фази. В началото на артрозата тялото реагира с образуването на нова, но променена кост. Започва и удебеляване на подхрущялния слой, а по ръбчетата на ставите се формират костни шипове. В по-напредналите фази на артрозата се получава костно разграждане. Триенето на костите една в друга намалява подвижността и стабилността на ставата.

Възпалението на синовиалната мембрана става причина за нейното постепенно разрастване, а след това се стига до свиване и ограничение на ставните движения. Понякога се стига до неподвижност на ставата. Свиването на ставната капсула и на околоставните връзки води до ставната дефромация и преминаване в неестествено положение на костите. Това състояние вече е симптом за напреднал болестен процес.

Засегнати от артроза стави

Артрозните изменения най-често засягат няколко стави. На първо място е артрозата на гръбначния стълб, позната като спондилатроза. Втора по честота на засягането е артрозата на колянната става (гонартроза), следва артрозата на тазобедрената става (коксартроза), на раменната става (омартроза) и артроза на малките стави на ръцете.

Артрозата на гръбначния стълб най-често се получава в поясната и шийната част, защото там натоварването е най-сериозно. Колянната и тазобедрената става са онези, които изнасят тежестта на цялото тяло. Затова и най-често те са засегнати едновремнно. От малките стави на ръцете артрозни изменения претърпяват ставите между средната фаланга и китката, както и малките стави между средната и най-отдалечената фаланга. В ходилото се засяга ставата, разположена в основата на палеца.

Артроза

Симптоми при артроза

Симптомите при артрозата са разнообразни и зависят от това коя става е засегната, колко са на брой поразените стави, каква е възрастта на човека има ли наличие на други заболявания. Най-честите симптоми са болка и скованост на ставата, подуване, ограничение на движението, затопляне и зачервяване на кожата в областта, деформиране на ставата.

Сковаността на ставата най-често се получава в резултат на дълъг покой на ставата и изчезва, след като тя се раздвижи. С времето обаче сковаността се влошава.

Болката е най-типичният симптом на артрозата. Тя се усеща дълбоко в ставата, има тъп характер и за усилва при физически дейности, които напрягат ставите. Възможно е болката да се активира при влошаването на времето или пък по време на раздвижване на засегнатата става след дълъг покой. В напредналите фази болката е постоянна и не е зависима от външни фактори.

Затоплянето и зачервяването на кожата се получава в резултат на възпалените ставни обвивки. Може да се получи и зачервяване на кожата над ставата.

Понякога ставата е подута, защото възпалението в синовиалната мембрана поражда разливане на течността в ставната кухина.

Ограничението на ставните движения е постепенен процес, като понякога може да е по-сериозно и от болката.

Друг симптом е деформацията на ставата, която причинява неествествена позици на засегнатия крайник или тялото. Понякога артрозата причинява оголване на подхрущялната кост, която протича с пукане на става при движение.

Диагностициране на артроза

При възникване на горепосочените симптоми трябва да се потърси лекарска помощ. Пациентът съобщава за своите оплаквания и болки, от какво се усилва и успокоява болката, има ли стари травми, каква е давността на оплакванията. След това лекарят прави обстоен преглед, по време на който внимателно проучва ставите, причиняващи болката.

Лекарят оглежда и за белези на възпаление, прави се сравнение между болната и здравата става. Обследва се обемът и силата на движенията, прави се анализ на стойката и дори походката. В голяма част от случаите прегледът е напълно достатъчен, за да се постави диагнозата артроза, но понякога се правят редица допълнителни изследвания.

Лечение на артроза

Артроза

Често лечението на артрозата се извършва на етапи. Първият етап е консервативното лечение, което се изразява във всякакви методи, различни от операцията. Когато обаче консервативното лечение не даде желания резултат, се налага операция.

Намаляването на теглото е много важна част от лечението, защото значително може да намали симптомите на артрозата. Точно така се снема голяма част от напрежението върху ставите. Пълният покой и обездвижване на ставата не са препоръчителни. Болният трябва да поддържа определена активност, която обаче не му предизвиква болка.

Следващата стъпка е назначаването на физиотерапия и рехабилитация. Специалист изработва програма, която се изразява в упражнения за поддържането на точния обем движения на ставата, стабилизирането и задължителното укрепване на мускулатурата.

За да се подсигури покоят на ставата, се използват протезни средства. Това мгоат да бъдат обувки със специални подметки, шини, яки, корсети, патерици и др. Болният трябва да пие и хранителни добавки, в които има важни вещества за хрущяла.

Когато консервативното лечение не даде желания резултат, трябва да се премине към хирургично лечение. Хирургичната намеса може да е различна, но най-използвани са артроскопията на ставата и изрязването на малка част от синовиалната мембрана, заглаждане на засегнатия хрущял, синовектомия (процедура, при която се премахва ставната капсула и синовиалната мембрана).

Друг хирургичен метод, който се използва, е артодезата, при която се премахва ставата. Сред най-модерните методи е хондропластиката - при нея на мястото на разрушения хрущял се слага собствен или чужд. Понякога разрушената става се подменя с изкуствена.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати