Чувайки диагнозата ХИВ, повечето хора я приемат като присъда. Често научавайки, че някой носи вируса, около него се изгражда стена – хората го игнорират и отказват комуникация, получава се ефектът на стигматизация. Който е напълно излишен – предаването на ХИВ се случва само и единствено по полов път и чрез контакт със заразена кръв.
Това означава, че при днешните мерки за сигурност, при които кръвта, която се прелива, се тества няколко пъти, зъболекарските и лекарските инструменти се дезинфекцират перфектно, на практика единственият ни вариант да се заразим, остава незащитен полов акт.
Дори тогава – предаването на вируса на ХИВ се случва по-трудно, отколкото повечето хора си го представят. Разбира се, това не означава да сме безотговорни към здравето си. Това означава да сме наясно с действителността, а именно – у нас вирусът на ХИВ носят сравнително малко хора; приемайки терапията си, заразените стават на практика здрави с неоткриваем вирусен товар; не можем да се заразим чрез ръкостискане, целувка, прегръдка, спане в едно легло, хранене от едни и същи прибори, пиене от еднаква чаша вода, защото в реална среда вирусът оцелява около 30 секунди. Въпреки това заболяването остава нелечимо.
Или поне до днес. 10 години след Берлинския пациент учени ефективно излекуваха ХИВ от втори човек. Тимъти Рей Браун – пациентът от Берлин, е известен като първия човек, излекуван от човешкия имунодефицитен вирус. Той спира антиретровирусната си терапия и години след това ХИВ продължава да бъде неоткриваем в тялото му. Как се случва всичко – две трансплантации на костен мозък, курс химиотерапия и лъчетерапия.
Идва ред и на Лондонския пациент. Отново – вирусът изчезва след трансплантация на стволови клетки. Освен ХИВ обаче, пациентът от Лондон има и онкологично заболяване. Терапията му срещу рака се оказва негов спасител. Получава се така, че на практика се оказва здрав – той не приема антиретровирусна терапия от септември 2017 година. Трансплантацията му е от човек, който има рядка генетична мутация, която го прави резистентен на вируса.
Според лекари този метод не може да се използва като масов лек за вируса на ХИВ – причината е, че той крие прекалено много рискове. Самата трансплантация е процедура с много висок риск и много потенциални странични ефекти. Факт е обаче, че всички тези открития – както и допълнителното изследване на този 1% от хора, носещи мутацията, която ги прави резистентни на човешкия имунодефицитен вирус, дава надежда на милионите, носещи заболяването. А новите медицински открития предстоят.
