Ако сте били будни цяла нощ и изпитвате болка на следващата сутрин, трябва да знаете, че виновникът за това може да е липсата на здрав сън.
Ново изследване установи, че загубата на сън причинява двоен удар на мозъка, което гарантира по-високи нива на болка в тялото.
„Активността в соматосензорния кортекс, обвързан по-рано с локализацията и интензивността на болката, е повишена след загубата на сън“, обясни авторът на изследването Адам Краузе.
И в двете области, наречени стриатум и инсула, лишаването от сън намалява активността, свързана с болката (облекчението). Тези области контролират отделянето на допамин, често наричан хормона „чувствам се добре“.
Проучването е проведено сред 25 здрави и млади хора. Първият път участниците трябвало да спят 8 часа, а една седмица по-късно трябвало да будуват цяла нощ.
След всяка сесия те преминавали тестове за термична болка, последвани от магнитен резонанс за наблюдение на мозъчната активност, докато краката им били изложени на необичайни нива на топлина. След 8-часовия сън, повечето участници казали, че усещат топлинен дискомфорт при температура около 44 градуса. А след безсънната нощ прагът им на болка спаднал малко под 42 градуса.
Сканирането на мозъка установило неврологичната основа за увеличаване на чувствителността към болка след загуба на сън.
Естествено болкоуспокояващо
След това изследователите изследвали 60 човека на средна възраст 38 години за период от 48 часа. Всички съобщили, че изпитват болка по време на изследвания период и били помолени да: водят дневници на съня, отчитат нивата на настроение и тревожност; класифицират интензивността на болка по време на изследванията.
„Открихме, че понижаването от едната нощ за следващата не само на количеството (броя часове), но и на качеството на съня, води до по-лоша болка на следващия ден. Оптимистичният изход тук е, че по-добрият сън може да помогне за справяне с понижаване на болката (Той служи като естествен аналгетик, който можем да вземаме всяка вечер)“, отбеляза Краузе.
„Надяваме се, че това изследване ще насърчи здравните заведения да включат съня в леченията. Ако можем да подобрим условията на сън в болничните отделения, може би ще намалим дозировката на лекарствените вещества и ще ускорим лечението на болните“, предположи той.
Моника Хаак, доцент по неврология в лабораторията за човешки сън и възпалителни системи в Бостън, изрази изненадата си от констатациите.
„Досега има много убедителни доказателства и настоящето проучване потвърждава това отново – че краткият или нарушеният сън, както и сънят в клинични условия, увеличава болката ни на следващия ден. И редица проучвания, включително настоящето, показаха, че сънят е по-силен показател за болката, отколкото обратното“, каза Хаак.
„Мисля, че най-важното откритие в изследването е, че авторите са намерили биологична основа, невронни мозъчни структури, която съответства на увеличението на чувствителността към болката, наблюдавана след загуба на сън. Само ако разбирахме биологията и механизмите, на които се основава тази връзка, щяхме да можем да разработим специфични за целта стратегии, които да предотвратят промените при болката, свързани с къс или нарушен сън“, заключи Хаак.
