Хориодитът е възпаление на хориоидеята на очите (задната част на средната съдова обвивка на очната ябълка). Обикновено това не е изолирано заболяване, често се случва заедно с възпаление на ретината. Тогава болестта се нарича хориоретинит.
Признаци за Хориоидит
Ако е засегната само хориоидеята, пациентът не изпитва дискомфорт. В този случай признаците на заболяването могат да бъдат открити само по време на офталмоскопия. Въпреки това, често при възпаление на хориоидеята, ретината също се възпалява. Тогава пациентът се оплаква от намалено зрение, изкривяване на предмети, мухшички, мигащи светлинки и трептене пред очите. Често има скотоми - области в зрителното поле, в които зрението е намалено или липсва. В някои случаи е възможна хемералопия - невъзможност да се вижда привечер. Но пациентите не изпитват болка при хороидит.
Описание на Хориоидит
Хориоидеята е част от средната лигавица на очната ябълка. Тя отговаря за храненето на ретината, участва в терморегулацията и поддържа тонуса на очната ябълка. Предната част на хороидеята е ограничена от зъбната линия, а отзад 2-3 мм не достига до зрителния нерв, образувайки отвор за зрителния нерв за излизане от окото.
Артериите на хориоидеята са свързани с цилиарното тяло, което от своя страна е свързано със съдовете на ириса. Поради такава тясна връзка, възпалителният процес, започнал в една част от мембраната на очната ябълка, може бързо да премине към останалата част.
Хориоидитът най-често е инфекциозно заболяване. Основната причина за развитието на болестта са различни патогенни микроорганизми. В повечето случаи се причинява от стафилококи, стрептококи, токсоплазма, бледа спирохета. Някои видове хелминти, различни вируси също могат да причинят това заболяване. Освен това са известни случаи на развитие на алергични форми на хороидит.
Заболяването може да бъде ендогенно и екзогенно. Екзогенният хориоидит се развива като усложнение на наранявания и заболявания на роговицата. А ендогенен хориоидит възниква, когато инфекцията се пренася с кръвта.
В зависимост от локализацията на възпалението, хороидитът се разделя на:
- централен, ако фокусът е разположен в централния участък на фундуса;
- перипапиларен, ако лезията е разположена около оптичния диск;
- екваториален, ако фокусът е разположен в екваториалната зона на окото;
- периферен, в който фокусът е разположен върху периферията на фундуса по протежение на зъбната линия.
Най-често срещаният специфичен хориоидит е туберкулозния. Има няколко форми на това заболяване:
- милиарен хориоидит;
- дифузен хориоидит;
- фокален хориоидит;
- хориеоиден туберкулома;
- дисеминиран хориоидит.
Хориоидитът е хронично заболяване с рецидиви. След известно време от началото на заболяването може да настъпи атрофия на хориоидеята. Въпреки това, при правилното и навременно лечение това може да се избегне. И ако лечението започне късно, има голяма вероятност зрението да не се възстанови напълно. Необратимо зрително увреждане при правилно лечение се проявява само при централен хориоретинит.
Възможни са и други усложнения на хориоидита - вторична дистрофия на ретината, ексудативно отлепване на ретината, неврит с преход към вторична оптична атрофия, обширен кръвоизлив в стъкловидното тяло.
Диагностика на Хориоидит
Диагнозата хориоидит се основава на резултатите от директна и обратна офталмоскопия и флуоресцентна ангиография на фундуса. Използвайки тези методи, може не само да се постави диагноза, но и да се определи стадият на заболяването. Също така е важно да се извърши имунологичен анализ на кръв, сълзи и вътреочна течност. Провеждат се и тестове за алергия. Ако е необходимо, диагнозата се изяснява с помощта на ултразвук или радиоизотопно изследване.
Често е трудно да се установи причината за заболяването и за това се извършва цялостен преглед на пациента.
Хороидитът трябва да бъде диференциран от невус (бенка, петно в окото), начален стадий на хориоиден меланом и външна ексудативна ретинопатия.
Лечение на Хориоидит
Лечението на хориоидит е, на първо място, лечение на основното заболяване. За тази цел се използват използвайте антибактериални, антивирусни или антихелминтни средства, в зависимост от причинителя на заболяването. Прилагат се интрамускулно, зад очната ябълка и чрез електрофореза.
Предписват се още антихистамини и антигени на причинителите на болестта, за да предотврати рецидив.
За облекчаване на възпалението се предписват кортикостероидни лекарства. Често са показани имуносупресивни лекарства.
В процеса на лечение на хориоидита трябва да се приемат витамини С и група В.
За резорбция на кръвоизливи и ексудат в хориоидеята, ретината и стъкловидното тяло се използват ензими, които се прилагат интрамускулно, зад очната ябълка и се използва електрофореза.
При дистрофии след хориоидит е показана криокоагулация, за да се предотврати отлепването на ретината. При хеморагичен хориоретинит се използва лазерна коагулация за това.
Превенция на Хориоидит
Превенцията е навременната диагноза и правилното лечение на инфекциозни заболявания, очни заболявания и наранявания в областта на очите и главата.
Важно е редовно да се преглеждате от офталмолог за навременната диагноза на очните заболявания.
