Хомеопатията (от гр. хомиос-подобен; патос-болест) е алтернативен на конвенционалната (общоприета) медицина метод, който се основава на вярването, че „подобното лекува подобно“.
Хомеопатичен е принципът, че изключително малки количества от вещество причиняващо даден симптом, биха могли да потиснат този симптом. Както е доказано и добре известно, в света съществуват силно отровни вещества, които биха били токсични дори и в такива изключително ниски концентрации (бойни отровни бещества, приподни токсини).
Хомеопатичният подход е бил обект на обсъждане още от древните лечители (Хипократ например), като е ползван само в отделни конкретни случаи (халюциногенните корени от мандрагора използвани за лекуване на мания).
В съвременната наука, базирана на доказателства, хомеопатията не намира място в утвърдени научни трудове и не е призната от доказаните научни медицински школи.
Данни от клинични проучвания в областта показват, че хомеопатията няма никакви терапевтични предимства в сравнение с плацебо. Тези данни подсказват, че положителни ефекти при употреба на хомеопатични продукти се базират основно на психологическо стимулиране на оздравителни процеси, провокирани от вярата на пациента, че са взети мерки за неговото състоянието.
Като производствен процес изготвянето на хомеопатични препарати включва приготвяне на ниско концентрирана „майчина тинктура“, съдържаща изключително малко количество вещество във вода, която в последствие се разрежда неколкократно, чрез пренасяне на една-единствена капка от предходната тинктура в нов голям обем течност.
В хомеопатията разрежданията често наброяват 15, 30 и повече. За това хомеопатичните лекарствени продукти не изискват лекарско предписание и законова норма за тях е поглъщането дори на цяла опаковка от продукта да не води до нежелани реакции от страна на организма. Поради тази причина производителите на хомеопатични лекарства твърдят, че продуктите нямат специфични терапевтични показания.
Въпреки очевидната им безопасност хомеопатичните продукти крият и някои рискове при употреба. Наред с възможните алергични реакции в таблетните форми се съдържа голямо количество помощни вещества (лактоза, нишесте, магнезиев стеарат, талк и др.), които сами по себе си нямат терапевтичен ефект, а се ползват като баластни, слепващи, уплътняващи и др. вещества. Приети в голямо количество те могат да причинят механични ефекти в стомашно-чревния тракт.
Слепвайки и уплътнявайки стомашното съдържимо те могат да намалят резорбцията на полезни хранителни вещества, да предизвикат състияния като констипация (запек), колики, газове и др.
При наличие на специфични медицински индикации (симптоми и назначено от лекар медикаментозно лечение) всеки дипломиран медицински специалист (лекар, магистър-фармацевт) би посъветвал навременно лечение, тъй като отлагането на такова би довело до влошаване на симптомите и усложняване на състоянието.
