Не всеки знае какво е хомеопатията. Много хора питат: "Това билколечение ли е? " Ако трябва да отговорим: това и е и не е билколечение. Не е изненадващо, че хората, които са далеч от алтернативната медицина, често бъркат фитотерапията и хомеопатията. И в двете посоки се използват изключително природни средства за лечение на заболявания. Все пак има различия и те са фундаментални.
Фитотерапията използва за своите цели растенията (билките). В арсенала и има много рецепти, базирани на стръкове, цветове, корени, листа от лечебни растения – както пресни, така и сушени.
Хомеопатията включва в арсенала си не само билки, растения, но и минерали, соли, змийски отрови, отделни или цели части от насекоми, животни, техните отпадъчни продукти и дори микроорганизми. Тоест, хомеопатията включва лекарства, базирани на жива и нежива природа. Оказва се доста обемен списък с лекарства. Но това не е единствената разлика на хомеопатията от фитотерапията.
Фитотерапията обикновено разчита на комбинация от различни растения, които имат синергичен ефект, при който има взаимно засилване на терапевтичния ефект на билковия препарат.
Така че в състава на сироп за кашлица обикновено има няколко екстракта, които имат различни полезни свойства на растенията. А в истинската хомеопатия за лечение се използва само една съставка, максимално подобна на болестта. Този компонент е полезен само за един конкретен пациент. Лекарството не е подходящо за друго лице.
Фитотерапията освен че е насочена към облекчаване на симптоми, обикновено атакува причинителите на болестта. Докато при хомеопатията се търси ефекта на укрепване на защитните сили на организма, чрез стимулиране на имунитета с подобни на болестта симптоми. Хомеопатичните лекарства сами по себе си не унищожават патогенните микроорганизми (бактерии, вируси, гъбички).
Основната разлика е в дозата и метода на приготвяне на лекарства. На базата на приготвени от лечебни растения лекарства, като отвари, тинктури, запарки, извлеци, мехлеми, сиропи и много други фитотерапевта прилага лечение на различни заболявания. Повечето билкови лекарства могат да бъдат приготвени у дома.
Средствата за лечение и профилактика на заболявания при фитотерапията се предписват да се консумират в големи количества, като лъжици или чаши. Освен това курсовете са предназначени за няколко седмици, дори месеци с почивки между тях. При фитотерапията се разчита на постепенното натрупване в тялото на биологично активни вещества, които лекуват заболяванията.
Дозите в хомеопатията се наричат микродози. Количеството на активното вещество в хомеопатичните лекарства е толкова малко, че на пръв поглед те не са в състояние да се справят с болестта. Това е лесно да се обясни.
При хомеопатията дозите са сравними с тези, използвани в нашето тяло за предаване на нервни импулси, те са сравними с дозата на биологично активни вещества и невротрансмитери, които контролират всички процеси в човек, започвайки с нервно-мускулна трансмисия (движение на тялото) до осъществяване на мисловни процеси в главата мозък. Това изисква активно вещество от порядъка на 10(-6), 10(-12) степени. Същите дози се използват и в хомеопатията.
Но как успява да се постигне същата активност на хомеопатичните лекарства? Това е третата разлика между хомеопатията и билколечението: в хомеопатията се използват не само свръх малки дози лечебни суровини, но и специален метод за приготвяне на лекарствата, включващ последователни разреждания на оригиналното вещество с едновременно разклащане, което им придава изключителна сила.
Това е така нареченият процес на динамизиране или потенциране, открит от основателя на хомеопатията - С. Ханеман. Следователно, въпреки че хомеопатията е роднина на растителната медицина (фитотерапията), тя все пак има по-висока йерархия, тъй като използва микродози от матрични тинктури и вещества.
Основният недостатък на хомеопатията е, че не може да се докаже ефективността на лекарството, поради технологията на производство и минималната концентрация на активни вещества. Докато за използването на лечебни растения и техния терапевтичен ефект има проведени много научни изследвания.
