Стрептококите (от гр. strepto – верига и coccus- сфера, гранула) представляват род сферични бактерии, които поради начина си на клетъчно делене са разположени в неразклонени верижки, погледнати под микроскоп.
Лечението на бактериални инфекции, включително стрептококови, може да стане по два начина. Първият е да се разчита на имунния отговор на организма, тъй като имунната система притежава механизми за разпознаване и унищожаване на чужди за организма частици, каквито са бактериите. Вторият начин е чрез употреба на антибиотици. При лечението на стрептококови инфекции намират приложение пеницилини, цефалоспорини, аминогликозиди, нитрофурантоин и др.
Най-важната стъпка при назначаване на антибиотик е установяването на чувствителност от страна на бактериите към него, тъй като много от бактерии са резистентни (не се повлияват) към някои класове антибиотици. Това става с изготвяне на антибиограма след взимане на секрет за посявка от лекуващия лекар. При изготвяне на антибиограмата се установява точния бактериален причинител и подходящия за неговото лечение антибиотик (на всеки конкретен тип бактерии отговаря конкретен антибиотик).
Приемането на неподходящ антибиотик може да навреди на лечението (излишно натоварване на организма на болния с неефективен препарат, нарушаване на нормалната защитна микробиална флора в организма, проява на резистентност, нежелани реакции и т. н.).
В дните до излизане на резултатите от антибиограмата е подходящо да се приемат имуностимулатори (витамин С, екстракт от черен бъз, ехинацея и др) и пробиотици (полезни бактерии – потискат развитието и проникването на болестотворните бактерии) за подобряване на общото състояние на болния.
Коментари