1. Апраксия е състояние, при което болният не може да извършва целенасочени движения. Апраксията не се дължи на парализа или сетивен дефицит, а на увреда предимно в теменния дял на кората на главния мозък..
2. В зависимост от степента на затрудненията при движение и областта, която е засегната, се различават няколко форми на апраксия..
3. Моторната или мелокинетична е най-често срещаната. При нея липсва възможност за извършване на фини движения. При идеомоторната апраксия пациентът може да извърши движенията, но много бавно..
4. Идеаторна апракция е когато пациентът може да изпълни най-простите движения, но изпитва трудност при по-сложните. При конструктивната апракция засегнатия не може да подрежда предмети в пространството..
5. При вербалната изпитва затруднения с речевата артикулация, а при зрителната - не може да задържи погледа си в определена точка..
