Ревматоидният артрит представлява хронично възпаление на ставите. Обикновено засегнати са пръстите, китките, глезените. Понякога обаче заболяването може да прогресира и да засегне и други стави, както и някои от органите ни, дори кръвоносните съдове.
Ревматоидният артрит е автоимунен процес. Това означава, че тялото ни атакува собствените си клетки, като по този начин ги уврежда.
Симптомите са скованост в ставите, болка или подуване, зачервяване и затопляне а засегнатите места, затруднена подвижност и деформиране на засегнатата става. Заболяването може да протече тежко и пациентите да изпитват затруднения в ежедневните си дейности.
Според последни проучвания ревматоидният артрит може да има и ранни симптоми. Учени установяват, че те могат да се проявят до 2 години преди поставянето на окончателната диагноза. Най-честите ранни признаци – трудности с ежедневни дейности, като обличане, хранене и ходене.
Проучването е медицински пробив, смятат учените. Причината – то дава нова светлина върху това рядко автоимунно заболяване. И може да насочи към ранна диагностика на ревматоиден артрит. Това означава, че с ранната диагностика може да започне и по-ранно лечение, което пък да ограничи инвалидизацията и да накара заболяването да се развива по-бавно и да спре прогреса му.
Макар и рядко, ревматоидният артрит е едно от най-често срещаните хронични заболявания, затрудняващи начина на живот. Смята се, че 1. 5 милиона американци са диагностицирани с автоимунното заболяване, засягащо ставите.
То може да засегне и всяка друга част от тялото. Затова често симптомите са не просто болка или подуване в ставите. Смята се, че близо половината от пациентите проявяват нетипични симптоми – някои от тях имат силна умора, други – треска, а трети се оплакват, че страдат от загуба на апетит.
И още – откритието е важно, защото ревматоидният артрит най-често засяга хората в активна възраст – обикновено от него боледуват тези между 35 и 50-годишна възраст.
Това означава, че заболяването е свързано със сериозни затруднения в живота на младите – често може да се стигне дори до намалена работоспособност.
