Ревматоидният артрит, за разлика от другите видове, е хронично възпалително заболяване, което може да засегне не само ставите. При някои хора състоянието може да увреди голямо разнообразие от системи на тялото, включително кожата, очите, белите дробове, сърцето и кръвоносните съдове.
Тъй като е автоимунно разстройство, ревматоидният артрит се появява, когато имунната система погрешно атакува тъканите на тялото.
За разлика от увреждането на остеоартрита, ревматоидният артрит засяга лигавицата на ставите, причинявайки болезнено подуване, което в крайна сметка може да доведе до ерозия на костите и деформация на ставите.
Възпалението, свързано с ревматоиден артрит, е това, което може да увреди и други части на тялото. Съществуват лекарства, които значително намаляват степента на увреждания, както и неприятните симптоми на заболяването. За съжаление, все още не е разработено пълно лечение за този вид артрит.
Признаците и симптомите на ревматоиден артрит са различни при различните хора. Сред най-често срещаните са чувство за нежност в ставите, усещане за топлина и подуване, скованост в ставите, която може да е болезнена, особено ранно сутрин или след продължително бездействие. Възможна е и появата на умора, треска и загуба на апетит.
В ранните си стадии ревматоидният артрит е склонен да повлияе първо на по-малките стави – особено на тези, които прикрепват пръстите към ръцете и краката. С напредването на заболяването симптомите често се разпространяват по китките, коленете, глезените, лактите, бедрата и раменете. В повечето случаи симптомите се появяват в същите стави от двете страни на тялото.
Около 40% от хората, които имат ревматоиден артрит, също имат признаци и симптоми, които не включват само ставите. Ревматоидният артрит може да повлияе на много несъюзни структури. Той може да засегне кожата, очите, белите дробове, сърцето, бъбреците, слюнчестите жлези, нервните тъкани, костния мозък, кръвоносните съдове.
Признаците и симптомите на ревматоидния артрит могат да се различават по тежест и може дори да идват или да изчезват. Периоди на повишена активност на заболяването се редуват с периоди на относителна ремисия, когато подуването и болката избледняват или изчезват. С течение на времето ревматоидният артрит може да причини деформиране на ставите и преместването им.
Посетете личния си лекар и при най-малки съмнения, че можете да имате ревматоиден артрит, особено ако имате постоянен дискомфорт и подуване на ставите.
Ревматоидният артрит се появява, когато имунната система атакува синовиума – лигавицата на мембраните, които обграждат ставите. Полученото възпаление удебелява синовиума, което в крайна сметка може да разруши хрущяла и костите в ставата.
Сухожилията, които поддържат ставата, отслабват и се разтягат. Постепенно ставата губи своята форма и подравняване. Лекарите не знаят какво започва този процес, въпреки че изглежда голяма роля играе специфичен генетичен компонент. Докато гените по същество не причиняват ревматоиден артрит, те могат да направят хората по-податливи на фактори на околната среда като инфекция с определени вируси и бактерии, които могат да предизвикат заболяването.
Според някои проучвания има определени фактори, които могат да повишат риска от ревматоиден артрит.
На първо място е полът. Жените имат по-голяма вероятност от мъжете да развият ревматоиден артрит. Също така роля играе възрастта. Заболяването може да се появи при всяка възраст, но най-често в средна. Фактор е и семейната история. Ако член на вашето семейство има ревматоиден артрит, може да имате повишен риск от заболяване.
Риск от развитие на заболяването носи и пушенето. Употребата на тютюневи изделия увеличава риска от развитие на ревматоиден артрит, особено ако човек има генетична предразположеност към развитие на заболяването. Изглежда, че пушенето е свързано с по-голяма тежест на заболяването.
Макар и слабо разбрани, някои експозиции като азбест или силициев диоксид могат да повишат риска от развитие на ревматоиден артрит. Също така хората, особено жените на възраст 55 години и по-млади, които са с наднормено тегло или затлъстяване, изглежда са с по-висок риск от развитие на ревматоиден артрит.
Ревматоидният артрит увеличава риска от развитие на остеопороза. Самото автоимунно заболяване, заедно с някои лекарства, използвани за лечението му, може да повиши риска от остеопороза – състояние, което отслабва костите и ги прави по-податливи на фрактури.
Той може да доведе и до поява на ревматоидни възли. Тези твърди образувания от тъкан най-често се образуват около точките на натиск, като например лактите. Тези възли могат да се образуват навсякъде в тялото, включително в белите дробове.
Друго неприятно усложнение на болестта са сухите очи и уста. Хората с ревматоиден артрит са много по-склонни да изпитат синдрома на Сьорген – нарушение, което намалява количеството влага в очите и устата.
Самият ревматоидния артрит и многото от лекарствата, използвани за борба с него, могат да увредят имунната система, което води до увеличаване на риска от инфекции.
Също така делът на мазнините е по-висок при хора, които имат ревматоиден артрит, дори при хора, които имат нормален индекс на телесна маса (ИТМ).
Сред другите възможни неприятни последици от развитие на болестта са появата на синдром на карпалния тунел. Ако ревматоидният артрит засяга китките, възпалението може да компресира нерва, който обслужва по-голямата част от ръката и пръстите.
Възможни са и сърдечни проблеми. Ревматоидният артрит може да увеличи риска от стегнати и блокирани артерии, както и от възпаление на ципата, която обхваща сърцето.
Болестта води и до проблеми с белите дробове. Хората с ревматоиден артрит имат повишен риск от възпаление на белодробните тъкани, което може да доведе до прогресивен задух.
Ревматоидният артрит увеличава риска от лимфом, група от ракови заболявания, които се развиват в лимфната система.
Няма лечение за тази вариация на артрита, но има терапии, които могат да помогнат на човек да управлява състоянието си. Разработените лечения спомагат за справяне с болката и контролират възпалителния отговор, което в много случаи може да доведе до ремисия. Намаляването на възпалението може също да помогне за предотвратяване на по-нататъшно увреждане на ставите и органите.
Терапиите могат да включват различни видове лекарства, алтернативни или домашни средства, промени в хранителните навици, специфични видове упражнения.
Има разработени над 60 вида лекарства срещу ревматоиден артрит. Някои от тях помагат за намаляване на болката и възпалението, а други помагат да се намали ефекта от пика на болестта и да се ограничи вредата върху ставите.
Всяко лекарство се изписва след внимателни изследвания и тестове от страна на лекуващия лекар. По същество медикаментите се разделят на три основни вида – нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди и ацетаминофени.
Някои промени в начина на живот могат да помогнат за подобряване на качеството на живота, когато човек има тази форма на артрит.
Упражненията с ниско въздействие могат да помогнат за подобряване на обхвата на движенията в ставите и за увеличаване на мобилността. Упражнението може също да укрепи мускулите, което може да помогне за облекчаване на част от натиска от ставите. Леки йога упражнения също могат да помогнат да се възвърне силата и гъвкавостта.
Важно е и да се взима достатъчно количество почивка, особено по време на пристъп на болка. Получаването на достатъчно сън ще помогне за намаляване на възпалението и болката, както и за умората.
Ледените компреси могат да помогнат за намаляване на възпалението и болката. Те също могат да бъдат ефективни срещу мускулни спазми. Може да се редуват студени с горещи лечения като топъл душ и студени компреси. Те могат да помогнат за намаляване на сковаността.
Някои устройства, като шини и скоби, могат да задържат ставите в положение на покой. Това може да помогне за намаляване на възпалението. Бастуните и патериците могат да помогнат за поддържането на подвижността, дори по време на пристъп.
Храните, съдържащи омега-3 мастни киселини, могат да помогнат за намаляването на симптомите на заболяването. Такива са мазни риби, включително сьомга, риба тон, херинга и скумрия, семена от чиа, ленено семе, орехи.
Антиоксидантите, като витамини А, С и Е и селен, също могат да помогнат за намаляване на възпалението. Храни с високо съдържание на антиоксиданти са плодове като боровинки, годжи бери и ягоди, тъмен шоколад, спанак, фасул, артишок.
Храненето с много фибри също е важно, защото според някои изследователи влакната могат да помогнат за намаляване на възпалителните реакции, което може да се разглежда като намаляване на нивата на С-реактивния протеин. Консумирайте пълнозърнести храни, пресни зеленчуци и пресни плодове. Ягодите могат да бъдат особено полезни.
Храните, съдържащи флавоноиди, също могат да помогнат за противодействие на възпалението в тялото. Такива храни са соевите продукти като тофу и мисо, горски плодове, зелен чай, броколи, грозде.
Това, което не ядете, е също толкова важно, колкото и това, което ядете. Уверете се, че избягвате продукти с обработени въглехидрати и наситени или трансмазнини.
