Стентиране на коронарна артерия е операция, която позволява да се възстанови притокът на кръв в артериите на сърцето (коронарните артерии), като се имплантират стентове на мястото на стесняване на коронарната артерия. Днес коронарното стентиране заема водещо място в ендоваскуларното лечение на пациенти с коронарна болест. Основният недостатък на стентирането е сравнително високата честота на рестеноза.
Стентът е вътресъдова протеза за поддържане на стената на засегнатия съд и поддържане на диаметъра на лумена му. Дизайнът на стента е тънка мрежеста рамка от инертна метална сплав с най-високо качество, разширена от балона вътре в съда до желания диаметър.
Кога е наложително да се постави стент?
Както всяка друга хирургическа интервенция, дори и минимално инвазивна, стентирането на съдовете на сърцето има определен риск от усложнения, следователно показанията за тази процедура трябва да бъдат доста тежки. Това е възможно в следните ситуации:
- Прогресивна ангина пекторис. Състояние, когато пристъпите на стенокардия започват да се засилват и стават по-тежки, включително започват да възникват в покой. Всъщност прогресиращата ангина е пред-инфарктно състояние;
- Остър коронарен синдром или инфаркт (в този случай стентирането трябва да се извърши възможно най-рано от момента на появата на болковия пристъп);
- Ранната инфарктна ангина е състояние, при което пристъпите на ангина започват да се появяват в ранните етапи (до 1 месец) след инфаркт на миокарда. По правило това се случва при пациенти, които не са имали стентиране директно по време на миокарден инфаркт;
- Тежка стабилна ангина пекторис (причиняваща значителни ограничения в нормални житейски ситуации) на фона на адекватна лекарствена терапия;
- Висок риск от сърдечно-съдови инциденти и / или смърт, идентифициран в резултат на неинвазивни методи за изследване.
Самата операция е доста сложна и рискована, затова положението на пациента трябва да се прецени много обстойно от специалист. Възможните усложнения по време на операция са: нарушения на сърдечния ритъм; инфаркт на миокарда; дисекция на съда, т.е. отделяне на вътрешната лигавица на артерията; ангинална атака; изключително рядко е, но подобно развитие на ситуация е възможно, когато стентирането изисква преминаване към байпас на аортокоронарна артерия; изключително рядко (по-малко от 0.05%) се развива инсулт; възможен е изключително рядък (по-малко от 0.05%) фатален изход.
Възможни са и редица усложнения в следоперативния период, като нарушения на сърдечния ритъм, стентова тромбоза, с възможно развитие на инфаркт на миокарда, хематом на мястото на пункцията, истинска или невярна пункция на аневризма на артерията. На по-късен етап са възможни рестеноза в сегмент на задържана артерия и много късна тромбоза на стент.
Самата операция не е панацея и не е фактор за спиране на медикаментозно лечение, както и за отпадане на ограниченията в начина на живот. Нейната роля е да намали до минимум рисковете от допълнителни усложнения и фатален изход.
