Ингвиналната херния се проявява при преминаването на коремните органи или части от тях през ингвиналния канал. Този канал, също така наречен и слабинен, съдържа семенната връв при мъжете и облата маточна връзка при жените.
Когато стените на този канал са с намалена здравина е възможно част от органите, като например тънко черво, дебело черво, стомах, було да преминат през него.
Ингвиналната херния може да се появи по всяко време и да засегне всеки, но според статистиката при мъжете се среща 10 пъти по-често, отколкото при жените. Възможно е да има наследствен фактор за появата на ингвиналната херния.
Продължителното стоене на крак, запекът, хроничната кашлица и наднорменото тегло могат да доведат до ингвинална херния. Хората, които са боледували вече, са предразположени към повторна проява на болестта. Бременността при жените също може да бъде фактор. При децата хернията е вродена.
Какви са симптомите на ингвиналната херния?
Не е задължително заболяването непременно да има някакви симптоми. Понякога може да бъде открито само от специалист, но в повечето случаи ингвиналната херния се характеризира с издутина в областта на слабинната област. Възможно е да се появи около пъпа или на места, където са били направени предходни хирургически операции. При жените може да е и в областта на срамните устни.
Издутината се прибира, когато болният е легнал или при натиск с пръсти. Възможно е да се усеща тежест и болка, при извършване на някаква физическа активност, кашлица или вдигане на тежки предмети. Болката може да е тъпа, внезапна и остра или опъваща и обикновено се засилва вечер.
Заклещването на ингвиналната херния е придружено от силна остра болка в засегната област и повръщане. При натиск подутината няма да се прибира и мястото ще бъде зачервено. Това е състояние, което трябва да бъде лекувано своевременно, тъй като може да доведе до усложнения (най-често перитонит) и е животозастрашаващо.
Лечението на ингвиналната херния се провежда чрез два вида операции – конвенционална херниопластика и лапароскопска херниопластика. При първата се прилага механично отваряне с помощта на разрез около 10 см. При втората в коремната кухина се вкарва тънък лапароскоп.
Правят се три малки разреза около 0. 50 см и се работи посредством камера и малки инструменти. Когато няма медицински индикации за хирургическа намеса, лечение се прилага само с помощта на херниален колан.
