Вроденият сифилис, наричан още Луес, представлява вътрешноутробна инфекция, която се предава от майката на плода посредством плацентата след четвъртия месец на бременността. Той е резултат от бактерия, наречена бледа трепонема.
Вероятността детето да се зарази още в утробата на майката е по-голям при скорошно инфектиране, отколкото при напреднал стадий на болестта.
В днешно време сифилисът е рядко срещано заболяване в развитите страни, но все още съществува при нации с нисък индекс на човешко развитие.
Вроденият сифилис се дели на ранен и късен, в зависимост от времето, в което се изявява инфекцията. Ранният може да бъде сифилис на плода, сифилис на кърмачето и сифилис в ранна детска възраст.
Сифилисът на плода води до смъртта му поради тежки деформации и аномалии при формирането на вътрешните му органи.
Сифилисът на кърмачето обикновено се проявява, когато то е на няколко месеца. Засегнатите бебета обикновено се раждат с ниско тегло и старчески вид. Заболяването е придружено от цялостно тежко състояние на новороденото.
Наблюдават се нарушения в черен дроб и белите дробове, увреда на лигавиците на стомашно-чревния тракт, анемия, деформации на костите, кожни образувания около устата и в областта на ходилата и дланите, обриви по крайниците и гениталиите, сифилистичен ринит, сифилистичен менингит, седаловиден нос.
Сифилисът в ранна детска възраст се проявява около третата година на детето. Засегнати са вътрешните му органи, дългите кости, наблюдават се тежки кожни изменения и е засегната централната нервна система.
Късният вроден сифилис се проявява при децата в юношеска възраст и тъй като до тогава той е латентен, е много вероятно да не бъде забелязан.
Характерни признаци на болестта са седаловидният нос, квадратната форма на главата, високото твърдо небце, олимпийското чело, деформираната подбедрица, наличието на мукозни инфилтрати в устната кухина. Обикновено са засегнати зрението, слуха и мозъка. Също така се наблюдава дистрофия за зъбите и паренхиматозен кератит.
Тъй като бледата трепонема прониква в организма на плода чак около четвъртият или петия месец от бременността, е възможно раждането на здраво бебе, в случай че майката започне лечение на сифилиса малко след като е заченала.
Лечението на вроденият сифилис се осъществява с помощта на пеницилин, приеман продължително време, в подходящи за пациента дози. При пеницилинова алергия или при устойчивост на щама на бактерията към производните му медикаменти, могат да бъдат приложени алтернативни методи на лечение с еритромицин.
