Сифилисът е хронично заболяване, което се предава основно по полов път, от човек на човек. Той се причинява от микроорганизъм, наречен бледа трепонема (Тreponema pallidum) и може да навлезе в тялото както през здрава лигавица, така и през малки наранявания на целостта на кожата (рани или охлузвания). Устата и анусът, влагалището, уретрата и половият член са покрити с такава лигавица.
Възможно е болестта да бъде предадена чрез анален, орален и вагинален сексуален акт. Когато сифилисът е в активен стадий, рискът от заразяването на сексуалния партньор е по-голям. Човек, който няма изявени симптоми, също е преносител.
Заразяването със сифилис може да се случи и чрез донорска кръв, но в България тя подлежи на специално изследване за сифилис, което премахва възможността за инфектиране по този начин в пределите на страната ни.
Сифилисът също така може да бъде и вроден. Заразената майка предава болестта на плода през периода на износването или по време на самото раждане. Заразяването става чрез плацентата на болната майка и може да доведе до мъртвородено дете или до трайно увреждане на органите му.
Със сифилис не можете да се заразите от използване на тоалетни седалки, плуване в басейни или вани.
Инкубационният период на заболяването обикновено трае около 20 дни, но е възможно да се появи и 3 месеца след заразяването. Ако по това време болният приема антибиотици по друга причина, е възможно те да забавят появата на симптомите и по този начин, поради незнанието за наличие на проблем, болестта може да се предаде между партньори.
Това е сериозно заболяване, но за радост в наши дни то е лечимо. Стадиите на развитието на сифилиса са 3 – първичен, вторичен и третичен, но при откриването на болестта в началните ѝ фази на развитие, преди да е засегнато функционирането на вътрешните органи, се лекува чрез прием на антибиотици.
Скритият или латентен сифилис може да няма характерни външни прояви, но и през този период болният може да зарази с бактерията други хора. Той обикновено се проявява в следствие на нелечение на вторичният сифилис.
Болестта се заражда по време на колонизациите в Америка, но учените все още не са стигнали до единна хипотеза относно появата ѝ. В началото лекарите не са знаели как да се справят с нея.
Пеницилинът е открит и започва да се разпространява през 50-те години на XX. Днес сифилисът може да бъде успешно лекуван с помощта на пеницилин G прилаган мускулно или цефтриаксон, а при пациентите, които имат остра алергия към пеницилина – перорално с доксициклин или азитромицин.
